Актив убежище ли е биткойнът и от какво точно предпазва?

Започна се отново: хората пак обсъждат въпроса дали биткойнът в действителност е актив убежище.

Дебатът бе подхванат в събота, след като цената на криптовалутата потъна с близо 10% - от около 70 хил. долара до под 62 хил. долара – след атаката на Иран над Израел.

Да, вярно е, че имаше повече купувачи, отколкото продавачи за петрола и златото след нападението и повече продавачи, отколкото купувачи за биткойна – тоест цените на първите се повишиха, а на криптовалутата спадна. Но аз винаги съм бил на мнение, че дневните движения на цената на толкова волатилен актив, колкото биткойна, не казва много, пише колумнистът Даниъл Кун в текст от нюзлетъра The Node на CoinDesk.

Лошата новина е, че златото продължава да поскъпва (както направи след краха на Lehman Brothers), докато биткойнът – след кратък ръст в неделя, поевтинява все повече тази седмица до долния край на диапазона на 60-те хиляди.

И макар надвисналата заплаха от Трета световна война да натежава на биткойна, пазарът по-вероятно отговаря на сигналите, идващи от Федералния резерв, че може да задържи лихвените проценти по-високи за по-дълго време, отколкото се очакваше, защото икономиката се справя добре. И все пак, въпросът дали биткойнът настина е актив убежище – въпреки че през последните години очевидно се държи все повече и повече като технологична акция – изглежда неправилен.

До голяма степен биткойнът нямаше корелация с индекса S&P 500 преди пандемията, така че би могъл да действа като контрацикличен актив. Въпросът е: какво се е променило оттогава досега? Също така: от какво всъщност трябва биткойнът да е убежище? Акции? Инфлация? Американски държавни ценни книжа? Политическа несигурност? Трябва ли биткойнът да е икономическо убежище при всеки случай?

Със сигурност има редица фактори, които оказват въздействие, включително увеличаващият се брой биткойни в обращение, броят на потребителите, които не продават, и китовете (големите инвеститори, бел. ред.). но в известен смисъл отговорът е достатъчно ясен – биткойнът е институционализиран. Както писа изданието Barron по времето, когато бяха пуснати спот биткойн борсово търгуваните фондове (ETF) през януари:

„Волатилността на биткойна все още трайно намалява, откакто бе пуснат преди повече от десетилетие. Волатилността – измерена на базата на 100-дневната средна стойност на дневните ценови движения в процентни пунктове – не е надминавала 4,5%, откакто бяха представени биткойн фючърсите, които следят спот цената на токена, посочват от Bauer. Откакто бе пуснат през 2021 г., ProShares Bitcoin Strategy ETF – биткойн фючърсен фонд – тази метрика не е надминавала 3,5%. През последната година волатилността е останала под 2,6%“.

Разбира се, волатилността не е всичко (и биткойнът остава доста по-волатилен от традиционните активи), но е определяща характеристика за актива – или поне както бе известен досега. Дали хората смятат, че биткойнът ще остане волатилен завинаги? Остин Кембъл от Columbia Business School коментира пред CoinDesk наскоро: „Всеки пазар, който нараства от новото към мейнстрийма наблюдава волатилност заради намаляване на малките специфични събития, докато ликвидността и мащаба нарастват“.

Пускането на спот биткойн ETF-и, някои от които бяха най-бързо растящите финансови продукти тази година, може още да ускори тази тенденция. С намаляването на пречките пред инвестирането и това, че биткойнът става все по-популярен актив, корелацията му с акциите може да се засили. Същите хора и фонд мениджъри, които сега купуват биткойни, купуват и S&P – начините на мислене на инвеститорите се преплитат.

Всъщност, цялата теория за „хипербиткойнизацията“ почива на идеята, че с все по-голямото приемане на биткойна, ценовата волатилност ще се разсее и монетата ще може да стане надеждно средство за обмяна. Проблемът е, че тази идея се основава на друга идея, че докато широката, кръгова икономика на биткойна расте, фиатната система ще отслабва. Казано по друг начин, биткойнът трябва да стане по-малко волатилен и с по-малка корелация. Това е биткойнът като убежище.

Това може да идва от основополагащите митове за монетата, а именно че тя е „дигитално злато“. В тази метафора обаче има някои пропуски – добра е в смисъла, че асоциацията със златото сигнализира, че биткойна може да има стойност, но лоша заради създаването на погрешни очаквания по време, когато никой наистина не знаеше как ще се държи монетата.

"Дигитално злато" се превърна в предпочитано определение за биткойна и по тази причина има толкова много заплетени схващания за монетата: убежище е, средство за съхранение на стойност е, средство за разплащане е, залог срещу фиатните пари е и – все по-често – платформа за разработване на проекти. Всички искат биткойнът да е всичко наведнъж, но в действителност през последното десетилетие и половина монетата прави едно нещо наистина добре: поглъща излишната ликвидност.

До голяма степен нямаме представа как би се представил биткойнът, ако нещата наистина отидат на зле. Както посочиха анализатори на S&P в доклад от 2023 г. за макроикономическите ефекти на криптовалутите: „Безпрецедентните равнища на парично разхлабване от централните банки по света от 2008/2009 г. увеличиха паричното предлагане до рекордни равнища“, намеквайки, че биткойнът се е разраснал, защото и паричното предлагане е направило същото.

Така че, може би, секторът на биткойна засега ще следва тълпата, поскъпвайки когато и икономиката като цяло расте, и отслабвайки, когато и тя отслабва. Но това, което очакват феновете на биткойна, е по-скоро бум.