През 1917 г. Мейси Плант, млада съпруга на богат бизнесмен, е омагьосана от великолепна перлена огърлица на Cartier. Парижкият бижутер точно си търси място за централата си в САЩ в Ню Йорк. Пиер Картие предлага да размени огърлицата, оценена тогава на 1 млн. долара, за имението на Плант на Пето авеню в Манхатън. Съпругът на Мейси, Мортън, се съгласява на сделката.
Последвалите събития може да се окажат предупреждение за привържениците на биткойна, които вярват, че криптовалутата е дигитално злато. Вместо това може да се окаже дигитални перли, пише колумнистът Джейсън Цвайг в материал за Wall Street Journal.
Защо индустриален барон като Мортън Плант – с активи в жп линии, парни кораби и хотели – ще размени елегантно имение за няколко лъскави топчета, излезли от мида?
В продължение на хилядолетия перлите са били смятани за по-ценни от златото и дори от диамантите. През 1917 г. цената на огърлицата на Cartier е била 1 млн. долара, но в днешни пари щеше да струва най-малко 24 млн. долара.
Но това, което нито Плант, нито Картие са знаели тогава, е, че само месеци по-рано японският предприемач Кокичи Микимото е индустриализирал технология за създаването на култивирани перли.
Микимото скоро започва масово производство. Цената на естествените перли започва да пада и от 20-те години на века върви надолу в продължение на десетилетия.
През 1957 г., след смъртта на Мейси, нейната огърлица Cartier е продадена на търг за 151 хил. долара.
През последните години цените на най-добрите естествени перли се възстановяват. През 2015 г. перлена огърлица на Cartier, сравнима с тази на Мейси Плант, се продаде на аукцион на Sotheby’s в Женева, за около 7 млн. долара. Но дори и така, това е една трета от цената на бижуто на Плант през 1917 г., коригирана спрямо инфлацията.
Cartier е в по-добрата позиция в размяната. През 2016 г. сходен по размер, но не толкова известен имот, намиращ се само на две пресечки по Пето авеню от емблематичната сграда на Cartier, бе продаден за 525 млн. долара.
Сградата на Cartier на Пето авеню, 2018 г. Снимка: George Chinsee/WWD/Penske Media via Getty Images
Каква е връзката на всичко това с биткойна, пише Цвайг. Голяма част от привлекателността на токена идва от неговото ограничено снабдяване, което разпалва схващането, че той е дигитално злато.
Но биткойнът не е толкова рядък, колкото е златото; снабдяването му има край. Максималното количество на монетата, което може да бъде добито, е фиксирано на 21 млн. Приблизително 19 млн. токена вече съществуват и темпът на ново добиване трябва да намалява с времето, докато не стигне края си някъде през 2140 г.
Благодарение на това почитателите на биткойна смятат с религиозна настървеност, че стойността му неминуемо ще расте. Биткойнът поскъпва от началото на годината с 22% и с над 8400% през последното десетилетие.
И ако смятате да си купите биткойн, или да инвестирате в един от наскоро пуснатите в САЩ спот борсово търгувани фондове на монетата, това дали тя ще се окаже дигитално злато е от ключово значение.
преди 9 месеца До: mr. YodaБез ток 1 година цялото човечество няма да е различимо от оборска тор. Ти в складове с консерви и оръжие ли инвестираш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 месеца Без ток направо за 1 година ще се превърнат в оборска тор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 месеца Биткойнът може да не е дигитално злато, а дигитални перли => а перлите стареят и се превръщат в тъмен прах. За разлика от златото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 месеца Да не излезе аHални топчета само. Иначе, щом в сайт за пропаганда и официални сводки на Мин Ист се пише срещу него, явно ще излезе че е нещо интересно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар