Теориите на конспирацията за дигиталното евро пращат централните банкери в непознати води

Привържениците на дигиталното евро са изправени пред политическа опозиция на плановете за дигитална валута на централна банка (CBDC) – и сега технократите централни банкери не са сигурни как да отговорят, пише журналистът Джак Шиклер в материал за CoinDesk.

В Европейския съюз официални лица представиха редица аргументи в подкрепа на дигиталното евро – гарантирайки, че то ще може да се използва в целия блок, ще предлага неприкосновеност като при никоя друга система на дигитално разплащане и ще гарантира европейската независимост от чуждестранни доставчици на платежни услуги.

Но сега централните банкери от блока, които обикновено са свикнали да прилагат технически или икономически аргументи, са изправени пред друг вид опозиция, която е много по-политическа. Тя може и да започва с основателни притеснения за личната неприкосновеност и ограниченията на властта на държавата – но прераства в теории на конспирацията, които рисуват CBDC като част от много по-голяма програма за налагане на държавен контрол.

Политическите врагове на CBDC има и от двете страни на Атлантика. В САЩ кандидатите за надпреварата за Белия дом Робърт Ф. Кенеди-младши и Рон Десантис описват този вид дигитални пари като инструмент на държавен надзор и социален контрол. Евродепутати като нидерландеца Марсел де Граф също така смятат, че дигиталното евро би могло да позволи на правителствата да ограничават покупки, да оказват принуда върху гражданите или да служат за въвеждане на система на социални кредити.

Помитащи атаки

Отговорът на такива помитащи атаки прави защита на CBDC по-трудна и централните банкери сега се чудят как да реагират.

За някои от противниците на идеята „създаването на дигитална валута в еврозоната или на друго място по света е част от този огромен заговор – заедно с насърчаването на либералната прогресивна идеология (т. нар. „будна“ идеология, бел. ред.), заедно със „зеления дневен ред“ и т.н., и т.н., за контрол на света и животите на гражданите“, каза по време на събитие по-рано миналата седмица гуверньорът на белгийската централна банка Пиер Вунш.

„Напълно ясно е, че това не е изцяло рационален дебат“, добави той. „Трябва да гарантираме, че хората разбират, че не става дума за контрол върху живота им – което би трябвало да е очевидно, но изглежда някои хора не го виждат като очевидно“, допълни централният банкер.

За неговият австрийски колега Роберт Холцман проблемът е липсата на положителен наратив около CBDC.

„Това, което все още липсва, е убедителна история за дигиталното евро, нещо, което може да представим пред хората“, каза Холцман в изказване от четвъртък. Той добави, че привържениците на CBDC трябва да наблегнат на ролята на парите като обществено благо и нуждата европейският блок да поддържа паричен суверенитет в лицето на заплахи от частни оператори или други страни.

Тази задача би могла да бъде и по-лесна, ако хората разбираха, че няма такова нещо като паралелен заговор за премахване на парите, каза още Холцман. Официалните представители също така се опитват да се ангажират с технически характеристики на предложеното дигитално евро, които да облекчат страховете на хората.

Проблемът с надеждността

„Разбира се, че сме притеснени“ за това CBDC да не стане част от културната война, каза в рамките на същото събитие Евелийн Уитлокс, програмен мениджър за дигиталното евро към Европейската централна банка (ЕЦБ). „Това са хора в обществото ни, чиито притеснения бихме искали да разсеем – проблемът е как можем да го направим“, допълни тя.

Уитлокс наблегна на характеристики на системата, които ще означават, че ЕЦБ няма да може да следи данни на частни лица или да програмира валутата така, че да спира хора да харчат пари, когато поискат. Но има и друг въпрос, свързан с надеждността, допълни тя.

„Следващата стъпка е как да убедим хората, че казваме истината“, каза Уитлокс. „Трябва да имаме продължителен диалог и се надявам, че ще можем да убедим хората, че твърденията ни също са верни“, допълни тя.

Обикновено представителите на централните банки са икономисти, а не маркетинг експерти и техническите им отговори могат да се простират само до тази компетенция. Както каза Ерик Лутс, главен директор по иновациите на белгийската банка KBC, за да работят CBDC, хората трябва да им имат доверие. А това изисква привържениците им не само да спорят за подробности, но и да ги убедят в искрените си мотиви.

„Можем да гарантираме на хората, че не ги следим, както и да им докажем с одити и какво ли не, но ако извън системата хората започнат да говорят за всичко това и да се убеждават взаимно по социалните мрежи… То тогава това ще е голям удар“, каза Лутс. Той също така подчерта, че скептиците на големите правителства „не са група хора, които вярват, че светът се управлява от рептили – това е мейнстрийм течение“.

Бавно напред

Тревогите на Де Граф може и да са крайност, но много други европейски законодатели имат отрицателни възгледи – вариращи от опозиция до апатия. В дебат в Европейския парламент Маркус Фербер и Йоахим Шустер, представители на двете най-големи партии в ЕП, отново попитаха какъв ще е смисълът на CBDC.

Може би този скептицизъм, довел до призиви за по-бавен законодателен напредък, ще определи контрола по отношение на неприкосновеността за CBDC, необходим да бъде в сила, преди ЕЦБ да вземе каквото и да е било решение за издаване на дигитална валута.

„Няма натиск върху парламента или съвета да довършат този законодателен акт… Мисля, че забавянето е много здравословно“, каза Мейрид Макгинес за законопроекта за дигиталното евро, имайки предвид групите от законодатели и правителства, които сега трябва да се съгласят с планове, които тя представи през юли.

Макгинес предложи законът да не бъде завършен, докато няма нов парламент и нова комисия, което означава, че ще трябва да се изчака поне до ноември 2024 г.

Това може да е прагматично, тъй като обсъждането и финализирането на законите на ЕС обикновено отнема години. Може да е и политическо осъзнаване – че най-голяма надежда за нейните планове за дигитално евро има, ако те бъдат разгледани трезво и технократично, а не като политическа играчка преди европейските избори през юни 2024 г.