Дигиталните валути на централните банки не си струват разходите и рисковете

Частният крипто сектор може и да е в тежка криза (след срива на криптоборсата FTX – бел. прев.), но централните банки по света продължават със своите проекти за цифрови активи, пише за Financial Times Тони Йейтс, професор по икономика и бивш старши съветник в Английската централна банка (АЦБ).

Китай пусна дигитална валута на централната банка (CBDC) в няколко града и тя беше достъпна за използване по време на Зимните олимпийски игри. Много други централни банки – включително АЦБ – обмислят това и изглеждат добре настроени. Списъкът с други банки ентусиасти включва тези от еврозоната, САЩ, Швеция и Канада. Индия вече стартира пилотна схема, докато Мексико потвърди пускането на цифрово песо до 2024 г.

Това е път, по който централните банки не трябва да вървят. CBDC е, както подсказва името, дигиталният еквивалент на валутата на централната банка, или парите в обращение - банкноти и монети. Строго погледнато, почти всяка държава вече има CBDC. Старото име е „електронни резерви или такива на централната банка“. Това са цифровите неща - записи в регистъра на централната банка - които централните банки отпускат на или заемат от своите контрагенти, банките на дребно, чиито клиенти сме всички ние.

Така че въвеждането на CBDC всъщност означава „превръщане на резервите на централната банка в по-широко достъпни, а не само за контрагентите“. Това естествено повдига въпроса: „Кой друг ще може да ги използва?“ Небанковите посредници? Домакинствата? Всички компании? Само местни жители или и чужденци?

Много от мотивите за това са подозрителни. Долавям, че някои го правят заради смътната представа, че CBDC са бъдещето. Други се притесняват, че централните банки, които не нямат CBDC, ще загубят дял при глобалното използването на валута си. Това е почти без значение, освен ако не сте Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) или Народната банка на Китай.

И дори тогава надпреварата си има настоящ победител - доларът, очевидно. Основните фактори за статута на „световна резервна валута“ в бъдеще не са дали дадена държава ще има CBDC или не. По-скоро този статут зависи от институционалното здраве на страната спонсор и дали тя плаща дълговете си.

Една мотивация за CBDC е да се предотврати заплахата от криптовалути като биткойн или подобните нему. Това също не е основателна причина. Криптовалутите са изключително лоши кандидати да бъдат пари. Те нямат парични запаси, управлявани от хора, за да генерират стабилна траектория за инфлацията и са изключително скъпи и времеемки за използване при транзакции. Те могат да бъдат третирани чрез закони и разпоредби, без да се придумва централната банка да предостави изцяло нов конкурентен актив.

Защитниците на CBDC обсъждат възможните ползи от „финансовото включване“, но най-практичният начин за това – сключване на договори с банки за предоставяне на базиран на приложения достъп до CBDC – носи познати проблеми: асоцииране с банки, необходимост от IT грамотност и т.н.

Най-убедителните аргументи са за ефективността на плащанията и сетълмента, намалявайки дела от националния доход, който се губи за доставчиците на услуги за плащане и сетълмент. Но и тук дебатът е мистериозен.

За централните банки би било колосално начинание да наемат персонал за изграждане и управление на хардуера и софтуера на нова платежна система - вероятно десетки хиляди човека. Така че това ще бъде възложено на частния сектор – което не е единодушно идеалната конструкция. Ако това ще донесе чудеса по отношение ефективността на системите, какво толкова има в CBDC, че тази ефективност да не може да бъде достигната чрез съществуващите системи? Ако основните играчи предприемат твърде големи съкращения в бизнеса с плащания, защо просто да не се наложат данъци?

CBDC имат други „предимства“. Ако се въведат лихви по сметките, тези ставки биха могли да се използват, за да се подобри трансмисията на паричната политика в икономиката. Ако комбинирате CBDC с реално премахване на кеша, бихте могли да начислявате отрицателни лихви, така че по време на наистина лоша рецесия икономиката да се стимулира от изразходването на спестявания. По време на кризи правителството може да използва сметки в CBDC, за да „преведе“ пари на хората. Но тези предимства не си струват такова увеличение на текущите разходи и рисковете за репутацията.

CBDC сметките могат да доведат до отлив на пари от банките, особено в период на повишен финансов риск. Това ще принуди банките или да намерят нови източници на средства, или да намалят заемите си. Това може да засили затягането на финансовите условия в момент когато централната банка се опитва да ги разхлаби. Централната банка може да отговори, като просто реинвестира депозитите на CBDC обратно в банките. Но ще ни постави ли това в по-добра позиция? Това означава преминаване от ситуация, в която правителството стои зад банките и се намесва, когато нещата вървят зле, към такава, в която то е отговорно през цялото време що се отнася до реинвестираните депозити.

CBDC са огромно начинание. Много от мотивите за него са твърде слаби и има големи рискове. Бих призовал централните банки да не го предприемат.