Какво трябва да знаете, ако предоставяте криптоуслуги в България?

Криптоактивите, както и различните криптоуслуги, се появиха и се развиват като една от иновативните тенденции във финансовия сектор през последното десетилетие. Широко прието е, че предоставянето на криптоуслуги понастоящем е нерегулирана дейност в повечето части на света, включително в ЕС и България. Въпреки че това твърдение до голяма степен е вярно за криптовалутите и голяма част от другите криптоактиви, все пак има някои регулаторни изисквания, които потенциалните доставчици на криптоуслуги е добре да вземат предвид, преди да започнат да предоставят услуги на българския пазар, пишат в материал, предоставен от Deloitte Legal, адвокатите Аделина Миткова, Миглена Мичева, Кристиан Немцов и Надя Елчинова. 

Тази статия има за цел да маркира някои ключови изисквания, които считаме, че се прилагат към момента и ще бъдат допълнени/изменени с новата правна рамка по темата, предложена от Европейската комисия, и по-специално Регламента за пазарите на криптоактиви (Регламента MiCA).

І. Съображения от гледна точка на настоящото законодателство в областта на платежните и инвестиционни услуги, както и борбата с изпирането на пари

   1. Коя дейност засега е нерегулирана

След редица обсъждания на въпроса както органите на ЕС, така и българските органи за финансов надзор (Европейският банков орган и Европейският орган за ценни книжа и пазари, съответно Българската народна банка и Комисията за финансов надзор) стигат до извода, че криптовалутите (и свързаните с тях услуги) попадат извън обхвата на законодателството в областта на платежните и инвестиционни услуги. Това е така, защото, от една страна, криптовалутите не са законно платежно средство, издадено от централна банка или друг компетентен орган, не са и средства (банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари) по смисъла на законодателството за платежните услуги. От друга страна, малко вероятно е криптовалутите да се квалифицират и като финансови инструменти. Следователно, на този етап не са необходими лицензи за предоставяне на криптоуслуги като прехвърляне, обмяна (криптовалути в криптовалути, криптовалути във фиатни валути и обратно) и попечителство на виртуални валути.

   2. Коя дейност може да бъде регулирана?

Услуги, свързани с криптоактиви, различни от криптовалути, могат да попаднат в обхвата на действащата правна рамка за инвестиционните услуги. Това става в случаите, в които криптоактивите могат да бъдат квалифицирани като финансови инструменти, т.е., когато активите имат инвестиционна цел или са свързани с очакване за възвръщаемост. Това означава, че доставчикът на такива услуги може да се наложи да получи лиценз за инвестиционен посредник съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти II (транспонирана в България в Закона за пазарите на финансови инструменти), за да може да предоставя услуги като прехвърляне, обмяна и попечителство на такива криптоактиви.

Освен това, според Европейския орган за ценни книжа и пазари, когато криптоактивите се квалифицират като финансови инструменти,  се прилагат всички свързани финансови регулации на ЕС, включително Регламента за проспектите, Директивата за прозрачността, Директивата за забрана за пазарна злоупотреба, Регламентът за късите продажби, Регламентът за централните депозитари на ценни книжа и Директивата за окончателност на сетълмента (всички транспонирани и приложими в България).

   3. Коя дейност е регулирана

Обичайно предоставянето на услуги за прехвърляне и обмяна на криптовалути изисква наличието на платежна сметка за фиатни валути на името на клиента, с определен IBAN, който да служи като рампа за покупка и продажба на криптовалутите. С други думи, клиентът прехвърля фиатни средства в тази индивидуална платежна сметка, с които може да закупи избраната криптовалута, и обратно, когато продава определена криптовалута, клиентът получава съответната й стойност във фиатна валута по тази платежна сметка. Освен това, някои доставчици предлагат услуги за безналична обмяна на фиатна валута, както и платежни преводи към собствена сметка или сметка на трето лице. На последно място, много доставчици предлагат на своите клиенти издаването на физическа или дигитална платежна карта, която позволява на клиента да тегли или по друг начин да се разпорежда с фиатните пари, налични по съответната платежна сметка чрез платежната карта (например за онлайн пазаруване и/или плащане на ПОС устройства).

Услуги като обмяна на валута (само фиатна във фиатна валута), издаване на и обработка на трансакции с предплатени физически или дигитални платежни карти, както и откриване и опериране на платежни сметки (дори ако платежната сметка се използва само за рампа за покупка и продажба на криптовалути), могат да бъдат квалифицирани като платежни услуги съгласно Директивата за платежните услуги (имплементирана в Закона за платежните услуги и платежните системи).  Предоставянето на такива услуги в България обикновено изисква лиценз за платежна институция или издател на електронни пари. 

В допълнение, платежните институции, издателите на електронни пари, компаниите, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Те трябва да прилагат в своята дейност мерки за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (напр. за извършване на комплексна проверка на клиента, за извършване на оценки на риска, за докладване на съмнителни сделки и операции на българския компетентен орган за борба с изпирането на пари и др.). Също така, дружествата, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, подлежат на регистрация към Националната агенция за приходите за целите на борбата с изпирането на пари.

   4. Какви са следващите стъпки, ако се окаже, че имате нужда от лиценз

За да се прецени дали лицензии са необходими, следва да се извърши задълбочен анализ на избрания бизнес модел и видовете услуги, които ще се предоставят. Това е и препоръката на финансовите регулатори на ЕС. Ако са необходими лицензии, съществуват различни опции: например, получаване на лиценз в България; получаване на лиценз в друга държава от ЕС и последващото му паспортизиране в България (и извършване на дейност чрез клон или директно); извършване на дейност като агент на лицензиран доставчик и др.

ІІ. Съображения от гледна точка на действащото законодателство в областта на защитата на потребителите, конкуренцията и защитата на личните данни

   1. Договори с потребители (B2C)

Договорите с потребители са обект на редица изисквания. Първо, доставчиците на криптоуслуги следва да вземат предвид приложимото законодателство за защита на потребителите, включително да предоставят предварителна информация на потребителите преди предоставянето на услугите. Информацията, наред с други изисквания, трябва да бъде предоставена в писмена форма или по друг подходящ начин, за да може потребителят да я разбере, да бъде вярна, пълна, ясна и изчерпателна и да включва определени минимално изискуеми елементи. Предварителната информация следва да бъде достъпна и онлайн, когато се използват онлайн платформи или други електронни средства.

Също така, доставчиците на криптоуслуги следва да вземат мерки за избягване включването на неравноправни клаузи в потребителските договори (като клауза, позволяваща само на доставчика да прекрати договора, без да посочва причина).

Неравноправните клаузи поначало са невалидни, освен ако не са индивидуално договорени.