За Klarna модела настъпват трудни времена

По време на пандемията от коронавируса младите потребители по-специално харесваха модела на покупка на изплащане „купи сега, плати по-късно" (BNPL) при пазаруване онлайн. Новата чанта струва 500 евро, а всъщност е много над бюджета? Няма проблем, ако цената може да се плати на вноски за няколко месеца.

Така стартъпи като Klarna, Afterpay, Affirm или Paypal, които не проверяват кредитоспособността преди отпускането на кредит, създадоха сегмент, който миналата година достигна обем на трансакциите от 120 млрд. долара по данни на Globaldata. Преди пандемията през 2019 г. тази сума е била едва 33 млрд. долара. Бизнес моделът дълго време беше благоприятстван от средата на много ниски лихвени проценти. По данни на Globaldata само през миналата година трансакциите с BNPL са съставлявали около 2 от всеки 100 долара, похарчени в онлайн търговията.

Но златната треска в тази индустрия може да приключи. Бизнес моделът работи само докато лихвените проценти са ниски, а потребителските разходи - високи. Защото само така дружествата за BNPL могат да набират капитал на сравнително ниска цена и да го отпускат на клиенти, които след това изплащат покупките си на няколко вноски и обикновено без лихва. На свой ред компаниите за BNPL начисляват такси на онлайн търговците за всяка трансакция.

Инвеститор оценява стойността на Klarna на 10 млрд. долара

Стресът, който промяната на лихвените проценти причинява на доставчиците на разсрочени плащания, вече се усеща при европейския флагман на индустрията - Klarna. Наскоро компанията съкрати 700 служители, което представлява десет процента от работната ѝ сила. Освен другите причини Klarna посочва промяната в потребителските нагласи, инфлацията и войната в Украйна. И това не е всичко: оценките на шведския доставчик на платежни услуги отново вървят надолу след огромното увеличение през последните две години.

Оценката, която инвеститорите все още дават на компанията, наскоро е паднала до 30 млрд. долара, а след това до 15 млрд. долара. „Това е смешно", казва инвеститорът Филип Кльокнер в интервю за ntv.de. Това би дало на Klarna по-висока оценка от тази на американския лидер в бранша Affirm, въпреки че расте по-бавно. Инвеститорът смята, че Klarna струва само 10 млрд. долара.

При комбинацията от ниски лихвени проценти и бавен растеж вече е трудно да се печелят пари при оптимални условия. Сега, когато лихвените проценти се повишават, за Klarna и Сие става все по-скъпо да предоставят заеми на клиентите си с надеждата, че те ще ги върнат навреме. В което Кльокнер се съмнява. „С наближаването на рецесията става все по-вероятно някои от заемите, които Klarna отпуска, да не бъдат напълно изплатени. Това е допълнителен риск“. В крайна сметка доставчиците на BNPL ще трябва да платят тези неизпълнения от собствените си маржове.

Apple става сериозен конкурент, но има редица предимства 

Освен трудната икономическа среда на пазара навлиза и друг доставчик - Apple, което засилва конкуренцията. Докато повечето конкуренти действат само като посредници, технологичната компания планира сама да се занимава с отпускането на заеми. Необходимите дребни суми са налични, Apple може да отпусне заем без банка като партньор. Дружеството няма банков лиценз, но има разрешение за плащания, издадено от Goldman Sachs.

„Apple Pay Later се превръща в сериозен конкурент на Klarna най-вече защото компанията вече има много голяма клиентска база, включително важни данни и функционираща платежна система", казва Кльокнер. Но инвеститорът вижда и друго предимство, което не бива да се пренебрегва: докато клиентите на утвърдените доставчици на BNPL често имат лош кредитен профил и използват услугите на Klarna и Сие, защото вече не могат да задлъжняват по кредитните си карти, клиентите на Apple са в особено добро икономическо положение.

В бъдеще технологичната компания би могла да предлага кредити само на клиенти, които смята за особено платежоспособни, и по този начин да поема по-малък риск. Така потребителите, които Apple класифицира като лоши кредитополучатели, ще трябва да разчитат на съществуващите играчи, които на свой ред ще останат с потребителските дългове на своите клиенти в случай на неизпълнение.

Въпреки че на пазара има все повече доставчици, Кльокнер твърди, че консолидация скоро няма да има. „И Klarna, и Affirm са толкова нерентабилни, че сливането им няма смисъл". Ако оценките продължат да падат, по-вероятно е голям доставчик като Paypal да нанесе удар и да използва възможността да увеличи клиентската си база и да навлезе още по-дълбоко в сектора.

Но първо трябва да се докаже, че моделът BNPL наистина работи. „В момента всички компании все още горят много пари и харчат повече за маркетинг, отколкото получават от търговците, като посредничат при финансирането", казва Кльокнер. Най-голямата слабост на модела както от гледна точка на търговеца, така и от гледна точка на потребителя: продажбите или потреблението се отчитат само веднъж. Като търговец това не стимулира продажбите в дългосрочен план и потребителите не могат постоянно да харчат повече. „От макроикономическа гледна точка въпросът е: къде този модел генерира изобщо някаква полза?", казва Кльокнер.

Индустрията във фокуса на регулатора

Единственото предимство вероятно е, че могат да се правят еднократни потребителски разходи, които клиентите смятат, че иначе не биха могли да си позволят. Американският портал SFGate е установил, че услугите на BNPL наистина водят до по-големи покупки. Докато през 2020 г. средната кошница за пазаруване е била 100 долара, сега средният клиент на Affirm харчи 365 долара за една покупка - често с опустошителни лични последици.

Проучване на DebtHammer показва, че 30% от потребителите изпитват затруднения да плащат вноските си по BNPL. 32% заявяват, че дори не успяват да посрещнат плащания за наем, комунални услуги или поддръжка, за да платят сметките си за BNPL. „В САЩ наблюдаваме, че потребителските кредити продължават да нарастват. В един момент това ще се преобърне", казва Кльокнер.

Ето защо инвеститорът подкрепя регулирането на доставчиците. Особено като се има предвид фактът, че дружествата за BNPL са готови да отпускат заеми на клиенти, които дори не се считат за кредитоспособни в традиционната банкова система. Ето защо индустрията все по-често попада под радара на надзорните органи. Например Министерството на финансите на Обединеното кралство започна консултации относно начина, по който следва да се регулират в бъдеще дружествата, извършващи дейност по предоставяне на BNPL. В Австралия пък членове на правителството настояват доставчиците на BNPL да бъдат регулирани чрез законите за кредитите.