Парламентът прие на първо четене законопроекта за приходите и разходите в пълно единодушие

С пълно единодушие депутатите в Народното събрание приеха на първо четене предложения от Министерския съвет законопроект, който да урежда събирането на приходите и извършването на разходите за три месеца. Той беше предложен да уреди пропуските в Закона за публичните финанси до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.

Депутатите решиха срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен на три дни.

Законопроектът предвижда основно да се спази чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, но с условието ако приходите за съответния период не са достатъчни, за да покрият разходите, първостепенните разпоредители с бюджет да приоритизират плащанията си, като социалните плащания и тези за заплати са с приоритет и се изплащат в пълен размер.

Пенсиите се изплащат в пълен размер, а приходите и разходите със здравноосигурителните вноски и плащания се извършват спрямо действащите към 31 декември 2024 г. условия.

Според законопроекта с решения на правителството да се финансират капиталови разходи и при необходимост – други разходи и трансфери, за сметка на наличности от 2024 г., с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

Именно това е една от точките, по които ще бъдат направени предложения между първо и второ четене от страна на „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Бившият финансов министър Асен Василев (ПП-ДБ), който е и председател на бюджетната комисия, обърна внимание от парламентарната трибуна именно на възможността с решения на правителството да се разходват средства и нарече това порочна практика отпреди 2021 г. и посочи, че между двете четения на закона ще бъде предложена разпоредба, която да ограничава до какви суми и за какви цели могат да бъдат харчени от Министерския съвет.

Василев даде като пример за лоша практика решението на правителството от есента, с което разпределя на различни общини общо 86 млн. лв. и пренасочването на средства за инвитро към други пера. Той отново подчерта, че служебният кабинет е закъснял с внасянето на закона за приходите и разходите.  

Този закон трябваше да бъде приет по възможност преди Нова година, защото в момента, за да можем да осигурим всички права на гражданите, ще трябва да му зададем ретроактивно действие от 1 януари, каза Василев.

Той отново призова депутатите максимално бързо да разгледат законопроекта за бюджета за 2025 г.  

Независимо дали има, или няма правителство, държавата трябва да има бюджет. Средствата на хората и бизнеса трябва да бъдат гарантирани, категоричен беше Василев.

Има внесен бюджет, всеки от нас има своите забележки по този бюджет, но единственото, което не можем да променим в тази зала, е бюджетното салдо от 3%, каза още той.

Сред другите предложения за промени в законопроекта, които ПП-ДБ ще направят, е свързано с чл. 8, според който до приемането на бюджет на НОИ приходите се събират и разходите се извършват „съгласно действащите към 31 декември 2024 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални/максимални размери на определени показатели, свързани със здравноосигурителните вноски и здравноосигурителни плащания, и в съответствие с останалата приложима нормативна база“. Василев отбеляза, че „по-чиста“ законодателна практика е да се реферират съответните членове от закона, чиито действия се удължават, за да не бъде отворено за интерпретация.

Критика за забавеното внасяне на законопроекта, който задава финансова рамка до приемането на Бюджет 2025, отправи и депутатът от „Демокрация, права и свободи" – ДПС Хасан Адемов. Той отбеляза, че проектът за бюджет е внесен на 13 декември, което оставя само 17 дни за обсъждане. „Всеки, който знае какво представлява бюджетната процедура, знае, че отнема между 4 и 6 седмици. Беше ясно, че трябва да има някакъв закон, който да уреди събирането на приходите и изразходването на разходите“, каза той.

Както и по време на дискусиите в Комисията по бюджет и финанси, Адемов обърна внимание на въпроса с минималната работна заплата, подчертавайки, че според Закона за публичните финанси при неприет бюджет се отчитат влезлите в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, какъвто е постановлението за размера на минималната работна заплата от 1077 лв.

Дава ли законопроектът „празен чек“ в ръцете на правителството

Вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова отново отхвърли обвинението, че законопроектът е внесен късно.

„Вие твърдяхте, че ще се работи събота и неделя, и по празниците, за да бъде приет“, обърна се тя към Асен Василев относно Бюджет 2025. По тази причина е нямала и основание да внася законопроект, който да допълва чл. 87 от Закона за публичните финанси.

Относно разпоредбата за правомощията на правителството да прави капиталови разходи, тя заяви, че не става дума за безразборно харчене и „празен чек в ръцете на Министерски съвет“, а за възможност да бъдат разплатени някои разходи, без да се стигне до лихви и неустойки.

Във връзка с коментарите за пренасочване на средства за репродуктивно здраве към други пера, тя заяви, че в Бюджет 2024 г. не е имало предвидени буфери, а е било необходимо да се разплатят допълнително 1 млрд. лв., обещани от редовното правителство, без да е предвиден ресурс.  

Тя отново коментира средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, подчертавайки, че искането за второто плащане, което е подадено в края на 2023 г. и е в размер на 1,3 млрд. лв., е само с 30% изпълнени реформи и инвестиции, което директно е оказало влияние върху разходната част на бюджета за миналата година.

Да има ли данък „свръхпечалба“ за банките

Част от депутатите в залата изместиха дискусията и в посока параметрите на бюджета за 2025 г., предложен от Министерския съвет, който отпадна от дневния ред на ресорната комисия във вторник.

Депутатът Димо Дренчев от „Възраждане“ посочи, че сред приходните мерки, които не се обсъждат, е предложеният първоначално от финансовото министерство данък върху свръхпечалбите на банките, който е отпаднал в окончателния вариант на проектозакона. Той коментира и отменения данък върху подземните богатства.

Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров заяви, че темата подлежи на дискусия и даде знак, че би подкрепил данък върху свръхпечалбите на банките, както и изравняване на концесионното облагане със средноевропейското.  

След забележка на Димо Дренчев, че опитът да се поддържа дефицит от 3% се дължи само на желанието за влизане в еврозоната, Димитров подчерта, че когато се говори за дефицита, става дума преди всичко за българската финансова стабилност.

Текстът е обновен към 17:24 ч. на 9 януари 2025 г.