Бюджетната комисия изслуша финансовия министър за бюджета, но не го разгледа

Как ББР ще подпомага данъчната амнистия

По време на изслушването Петкова отново защити предложенията си за данъчна амнистия, като се опита да обясни по-добре по какъв начин очаква тя да повиши събираемостта на данъците и осигуровките. Тя припомни, че в България делът на сивата икономика възлиза на 32% от БВП и това е най-високият показател за ЕС.

При прогнозен БВП в размер на 215 млрд. лв. сивата икономика е над 65 млрд. лв., а невнесените данъци – 25-26 млрд. лв. – не трябва ли държавата да положи усилия да ги събере, попита Петкова.

Държавите, които са прилагали данъчни амнистии, са в момента с едни от най-ниските показатели на дял на сивата икономика, защото когато веднъж бъдат изсветлени доходите, не могат да бъдат укрити, каза още Петкова. 

От „Има такъв народ“ я попитаха за идеята при затруднения да платят невнесените си данъци предприятията да получават помощ от Българската банка за развитие (ББР). Петкова посочи, че с банката е говорено „по принцип“. Коментирано е, ако банката предложи „някакъв ресурс“, лихвата да е по-ниска от законната лихва. Това не значи, че банката ще предоставя кредити, без да бъдат спазени всички изисквания, каза Петкова.

Ако има такива случаи, кредитът директно се превежда на НАП, а НАП предоставя обезпечението в полза на банката, но това е договорка между банката и конкретното лице, каза още финансовият министър. Тя допусна при нужда на ББР да бъде предоставен ресурс за тази мярка от страна на Министерството на финансите, но не целият необходим ресурс.

Тя отново отбеляза, че очакваните приходи от данъчната амнистия са в размер на около 5 млрд. лв.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС попита дали за ситуацията с приходите и разходите отношение има влошената събираемост, но Петкова му отговори, че всъщност за 2024 г. има преизпълнение на данъчните приходи.

Тя отбеляза, че когато е правена оценката за 2024 г., са предвидени с 500 млн. лв. повече в хазната, защото според предложения в края на 2023 г. проект данъчните ставки за ресторантьорите и хляба трябваше да са се върнали на 20% още през 2024 г. По тази причина, по думите на Петкова, реалното преизпълнение на данъчните приходи е дори по-високо – в размер на 1,2 млрд. лв.

Хасан Адемов от „Демокрация, права и свободи - ДПС“ (формацията около Ахмед Доган) попита Петкова защо законопроектът за държавния бюджет не е бил внесен до 31 октомври, както е според Закона за публичните финанси. Тя отново оправда забавянето с проведените на 27 октомври предсрочни парламентарни избори.

Работата на приходната мегаагенция

„Възраждане“ отправи въпрос относно предлаганите в законопроекта за бюджета структурни промени в НАП и Агенция „Митници“, които дават права на НАП, свързани с извършване на обиск и изземване, както и възможност за смяна на ръководители с назначение на министъра на финансите, а не с конкурс.

Петкова посочи, че идеята за сливане на двете агенции е отпреди 20 години и припомни, че е подновена по времето, когато министър на финансите беше Асен Василев (първата половина на 2024 г.). 

Идеята е двете агенции да обединят усилия и да могат да се събират повече данъци и осигуровки. Практиката показва, че при една перфектна работа между двете агенции само за 9 месеца бяха събрани 6 млрд. лв. приходи при инфлация 2,6%, каза Петкова. По думите ѝ и сега правомощия за претърсване и изземване имат митническите органи и органите на МВР, но не обясни по-ясно променените правомощия на данъчните служители. 

В края на дискусията от „Възраждане“ обявиха, че не биха подкрепили предложения бюджет. БСП също се обявиха против, защото имат съмнения за неговото изпълнение. Хасан Адемов от ДПС (АПС) отбеляза, че бюджетът е по дефиниция политически инструмент и се застъпи по-скоро за приемане на тримесечната бюджетна рамка, предложена от Министерския съвет до приемане на държавен бюджет.

Ако се внесе този законопроект, не е ясно какъв вид ще има на изхода на Народното събрание, каза той.

Въпреки че обсъждането на Законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. отпадна от дневния ред на заседанието, по всичко изглежда, че все пак ще се случи. В края на заседанието Асен Василев посочи, че ако няма приет бюджет и в рамките на 51-вото Народно събрание не се сформира правителство, то биха последвали избори през април и редовно правителство най-рано през май. Това, от своя страна, може да доведе до приемане на редовен бюджет най-рано от 1 август. 

„Моята молба е в максимално кратки срокове да се помисли как да приемем бюджет, за да не оставим държавата без бюджет до август“, каза Василев.