Бюджетната комисия изслуша финансовия министър за бюджета, но не го разгледа

Предложеният законопроект за държавния бюджет за 2025 г. не среща подкрепата на голяма част от народните представители, стана ясно от първото заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Заседанието започна с амбициозен дневен ред от 11 точки, сред които бяха изслушването на финансовия министър Людмила Петкова, предложенията за промени в четири данъчни закона, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО), както и законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. В програмата беше включено и обсъждането на законопроекта за приходите и разходите, предложен от служебното правителство за три месеца, преди да бъде гласуван редовен бюджет.

В крайна сметка обаче по идея на Павела Митова от „Има такъв народ“ от дневния ред отпаднаха почти всички точки извън изслушването на финансовия министър, законопроектите за изменение и допълнение на Закона за ДДС и законопроекта за приходите и разходите. По всичко личи обаче, че проектобюджетът за 2025 ще бъде разгледан в този вариант – Министерският съвет многократно обяви, че няма намерение да го оттегля и да предлага нов.

Йордан Цонев от партията на Делян Пеевски „ДПС-Ново начало“ опита да вкара в дневния ред още една точка – за мораториум върху цената на тока, но предложението да се разглежда беше отхвърлено с оглед на това, че депутатите в комисията не бяха запознати с него.

Опит да смени фокуса в началото на заседанието направи и депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, като поиска да бъде сменен председателят на Комисията Асен Василев (ПП-ДБ), защото „няма професионални и морални качества“, но му беше отговорено, че ръководителят на комисията се избира от Народното събрание или по решение на неговия председател и няма как с промени във вътрешните правила на бюджетната комисия да се нарушава правилникът на Народното събрание.

„Не е бюджет на отчаянието на Петкова“

По време на изслушването на служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова тя отново подчерта, че разписването на приходите и разходите в бюджета е на база приетото законодателство и служебният кабинет няма правомощията, които имат депутатите, да променя закони.

Тя отбеляза, че политиките, отразени в проектобюджета, не са политики на служебното правителство, а приети в последните няколко години в условията на политическа нестабилност и предсрочни избори и отразяват всичко, което е или не е било направено с всички последици.

Не е „бюджет на отчаянието на Петкова“ или „бюджет с фалшиви приходи“, заяви финансовият министър.

Основните критики към бюджета са, че служебното правителство не предлага намаляване на разходите, а приходни мерки с краткосрочен ефект, каза още Петкова, но допълни, че не то трябва да предложи намаляване на разходите, а да се гласува от Народното събрание.

Коментирайки разходната част, тя посочи, че ръстът е в размер на 17 млрд. лв. спрямо изпълнението за 2024 г. и с 20 млрд. лв. спрямо плана за 2024 г. Тя подчерта, че най-голямо е нарастването на разходите за заплати и пенсии.

Най-значителното увеличение се наблюдава в разходите за персонал, които възлизат на 23 млрд. лева, или увеличение с 4,9 млрд. лева спрямо плановете за 2024 г.

Ръстът на заплатите и пенсиите е значителен. Проблемът не е в тези разходи, а в начина, по който бяха увеличени, подчерта Петкова.

Тя отново критикува автоматизма на ръста на минималната заплата и начина, по който са приети механизмите за увеличение на заплатите – теза, която е изказвала неведнъж в последните седмици.

Петкова подчерта, че Министерството на финансите е изразило отрицателно становище за приетите от Народното събрание закони за ръстовете, но тези становища са били „изхвърлени в кошчето“.

Неизпълними реформи

Петкова коментира проблема в разходната част, свързан с неполучените средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Според нея е сгрешена самата му философия.

В плана са заложени тежки реформи, които няма да бъдат изпълнени. Другите държави членки са включили тежките реформи най-накрая, за да бъдат първоначално изпълнени инвестициите, заяви Петкова.

В тази връзка е необходимо да бъдат положени усилия както от правителството, така и от Народното събрание за преразглеждане на ПВУ и заложените в него реформи и инвестиции и да бъде ускорено изпращането на искания за изпълнение на плана, каза Петкова.

Тя предупреди, че всяко отлагане крие риск заложените инвестиции да не бъдат завършени с европейски средства, а със средства от бюджета. По думите ѝ неполучените средства по ПВУ са общо 9 млрд. лв.