Министерството на финансите очаква бюджетният дефицит за 2024 г. да достигне около 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) – 6,1 млрд. лв., като се позовава на предварителни данни и оценки. Към края на ноември беше отчетен дефицит от 1,8% от БВП, което означава, че само за месец са отчетени останалите 1,2% негатив в бюджетното салдо.
Именно 3% дефицит беше заложен в приетия в края на 2023 г. Закон за държавния бюджет, припомнят от Министерството. Все пак спрямо предварителните очаквания показателят да бъде в размер на 6,2 млрд. лв. се очаква подобрение.
„Бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите“, се посочва в съобщението на МФ.
Според предварителните данни приходите, помощите и даренията за изминалата година се очаква да бъдат около 72 млрд. лв. – 95,6% от годишните разчети. Неизпълнението се дължи основно на непостъпилите средства от втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), посочват от Министерството. Средствата бяха блокирани, след като заложените в Плана реформи така и не бяха приети от Народното събрание, а от Европейската комисия предупредиха, че има риск голяма част от парите да бъдат изгубени.
Данните на МФ показват, че неизпълнението на неданъчните приходи до голяма степен се компенсира от преизпълнението по отношение на данъчните.
Данъчните постъпления са в размер на 58,7 млрд. лв. – 101,3% спрямо разчета за годината. В сравнение с 2023 г. се отчита номинален ръст от 6,4 млрд. лв. (12,2%).
Неданъчните приходи са около 9,7 млрд. лв., като са малко по-ниски от разчетите, основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (основно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други.
Почти наполовина са приходите от европейски грантове – 3,6 млрд. лв. при очаквани за 2024 г. 7,1 млрд. лв. Причина освен неполучените средства по ПВУ са и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС.
В разходната част изпълнението на предварителните разчети е на 95,8% – 78,1 млрд. лв. за 2024 г. Спрямо миналата година ръст се отчита основно при социалните разходи заради по-високите пенсии, разходите за персонал и увеличените заплати на педагогическия персонал и други администрации.
Значително по-високи от планираните разходи Министерството на финансите отчита при бюджетите на общините, а значително по-ниски са тези по сметките за средства от ЕС.
В бюджета за 2024 г. за първи път бяха изведени в отделно приложение средствата за финансиране на общински инвестиционни проекти, като три пъти в годината общините имаха право да предлагат нови проекти или промени във вече предложените, а одобряването им ставаше от Народното събрание.