Облагане на свръхпечалбата на банките и подземните богатства: какво включва Бюджет 2025?

Облагане на свръхпечалбите на банките, данък върху подземните богатства, две данъчни амнистии – едната, свързана с деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки, а другата – с недекларирани доходи. Това са част от приходните мерки, заложени в проектобюджета за 2025 г., стана ясно по време на брифинг на вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова.

Предвижда се също увеличение на акцизите на тютюна, тютюневите изделия и алкохолните напитки, както и някои предложения, свързани с отпадане на намалените ставки на ДДС. Няма да бъдат внесени част от предварително анонсираните идеи за приходни мерки като увеличаването на осигуровките. Причина за отказа са проведените срещи с работодателски и синдикални организации, Националното сдружение на общините и партиите от 51-вото Народно събрание, става ясно от думите на Петкова.

„Водещо за нас е да няма увеличение в основните данъци – ДДС, корпоративен данък, върху доходите на физическите лица, както и осигуровките, тъй като те оказват пряко влияние или върху инфлацията, или върху икономическото развитие. Затова предлагаме тези мерки, които имат най-малък негативен ефект върху икономиката на страната,“ каза Петкова.

„Държавата трябва да се събере и да обсъди подобно увеличаване на данъците и осигуровките“, каза финансовият министър, цитирана от БТА.

Тя заяви, че според анализа на финансовото министерство догодина се очертава дупка от 18 млрд. лв. в бюджета. Анализът беше представен пред медии в началото на октомври, като тогава Петкова подчерта, че това са предварителни, а не окончателни оценки, които не са параметри по бюджета за следващата година, но днешното ѝ изказване ги поставя именно сред изчисленията, на база които се формира бюджета за следващата година.

„Разликата между приходите и разходите е оценена на базата на действащо законодателство, действащи политики и на макроикономическата прогноза за 2025 година. Мерките, които ще предложим, са за 12 млрд. лева, така че дефицитът да влезе в рамките на 3% или 6 млрд. лева,“ каза Петкова.

Тя посочи, че увеличенията на заплатите на полицаите, военните и учителите през 2025 г. ще бъдат предоставени според гласуваните в Народното събрание закони. Предвижда се и нова политика по доходите в размер на увеличение от 10%, както и актуализиране на пенсиите по швейцарското правило.

Министерството на финансите е направило цялостен анализ на проектите по капиталовата програма, за да могат да бъдат осигурени средства от бюджета за 2025 година за тази част от проектите, които са започнали и няма да бъдат приключени през 2024 г.

В капиталовата програма за догодина ще бъдат включени освен средствата за завършване на проектите от тази година, така и нови проекти. Тя ще бъде структурирана в три направления. Първото ще бъдат административни капиталови разходи – текущи ремонти и дейности, „без които съответната институция не може да функционира“. Второто направление обхваща IT системите и дигитализацията на администрацията и икономиката, а третото е свързано с разходи за национални стратегически проекти. От представените до момента данни изглежда, че финансовото министерство се отказва от въведеното през 2024 г. разделение на разходите по пера в приложения към бюджета, които обхващат таблици с разходите на ведомства и общини. 

Законопроектът за държавния бюджет за 2025 г. ще бъде обсъден от Националния съвет за тристранно сътрудничество, приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание през следващата седмица.

„Към законопроекта в преходните и заключителни разпоредби ще бъдат включени всички предложения за промени в съответните закони, по отношение на които се отнасят за приходните, съответно разходните мерки. Там ще бъдат включени и предложения във връзка с проекта за създаване на Единна приходна агенция“, каза Петкова.

„Вече сме на финала за приемането ни в еврозоната. Очакваме изпълненото на ценовата стабилност, за да може да се изготвят извънредните конвергентни доклади“, каза Петкова, цитирана от БТА. „Няма да позволим в Народното събрание да бъде увеличен този дефицит, за да се предотврати влизането на България в еврозоната“, посочи тя.

Служебният премиер Димитър Главчев заяви още в началото на октомври, че правителството е готово с проект за бюджет за следващата година, но ще го внесе едва след изборите на 27 октомври. Това така и не се е случило до момента. Пред журналисти в началото на седмицата той посочи, че бюджетът ще бъде внесен, когато „се изясни политическата ситуация“, като заяви, че е по-добре бюджетът да бъде внесен от редовно правителство.

Повечето мерки, заложени в бъдещия бюджет, ставаха спорадично известни пред медиите след срещи на финансовия министър с представители на политическите партии – като например идеята за облагане на банките с данък свръхпечалба.

По време на форума „Финанси: Уравнения и решения“, организиран от Bloomberg TV Bulgaria и Bulgaria ON AIR, подуправителят на БНБ Петър Чобанов се обяви срещу тази мярка, като заяви, че тя съдържа кризисен потенциал и ще доведе до отнемане на капитал от банковата система, което от своя страна ще намали възможностите за кредитиране, ще доведе до спад в икономиката и оттам – до по-малко приходи в бюджета.

Облагането на свръхпечалбата на банките беше определено като „популистка мярка“ от председателя на Асоциацията на търговските банки в България Петя Димитрова по време на форум в УНСС на 18 ноември. „Не мисля, че банките трябва да бъдат изкупителна жертва на политики, които се водят от държавата“, каза тя.

Подкрепата си за мярката декларираха депутатите от БСП след среща с Петкова, като те биха подкрепили и облагането на концесиите и мобилните оператори.