Крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен е изложила допълнителни искания за промени в законопроекта за бюджета на 2025 г., след като министър-председателят Мишел Барние се отказа от плановете за повишаване на данъците върху електроенергията, съобщава Bloomberg.
„Изслушах всички, като взех под внимание техните мнения, техните приоритети“, каза Барние в реч в Париж за бъдещето на малките и средни компании, когато обяви решението си за мярката.
Отстъпката на Барние относно данъците върху електроенергията означава, че цените на електроенергията ще намалеят с 14% от февруари вместо с 9%, колкото се планираше, казва той.
В отговор лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела обяви „победа“ и още искания. „Не можем просто да спрем дотук. Други червени линии остават“, добавя той.
Бардела призова правителството на Барние да се откаже от плановете за намаляване на процента на възстановяване на разходите за лекарства, да наложи мораториум върху всякакви нови или по-високи данъци, да помогне за повишаване на конкурентоспособността на малките и средни фирми и да индексира пенсиите спрямо инфлацията от 1 януари 2025 г.
Той също така поиска по-строги политики по отношение на миграцията и престъпността.
„Тези разумни мерки са реалистични, могат да бъдат приложени бързо и се очакват от огромното мнозинство французи“, посочва Бардела в публикация в платформата X. „Премиерът не може да остане глух за тях. Остават му няколко дни“, предупреждава лидерът на партията на Льо Пен.
Администрацията на Барние е изправена пред риск да бъде свалена през следващите седмици, тъй като опозиционните законодатели заплашват да се обединят във вот на недоверие заради фискалните ѝ планове. Левицата обеща да внесе такова предложение още следващата седмица.
Съдбата на кабинета е в ръцете на „Национален сбор“, тъй като това е партията с решаващите гласове.
„Все още има трудности“, коментира Льо Пен за бюджета пред Le Monde. „Четвъртък е. Има време до понеделник“, добавя тя.
Тя поддържа намерението си да гласува недоверие на правителството още следващата седмица, в случай че то приложи член 49.3 от Конституцията за приемане на законопроекта за финансиране на социалното осигуряване, посочва Марин льо Пен пред френската медия.
Перспективата за вот на недоверие тласна инвеститорите към разпродажби на френски активи, повишавайки разходите по заеми на страната в сравнение с европейските партньори.
Финансовият министър Антоан Арман каза по-рано в четвъртък, че е готов да направи отстъпки по законопроекта за бюджета, за да предотврати падането на правителството.
Спредът между доходността по 10-годишните облигации на Франция спрямо аналогичните дългови книжа на Германия - внимателно наблюдаван измерител на риска, спадна с 4 базисни пункта в четвъртък. През последните месеци обаче тенденцията при този показател, който определя рисковата премия за инвеститорите да държат френски дълг в сравнение със считания за по-сигурен германски дълг, е възходяща. Спредът сега възлиза на 82 базисни пункта в сравнение с по-малко от 50 базисни пункта преди президентът Еманюел Макрон да свика предсрочни избори през юни.