Служебният кабинет одобри на днешното си заседание промените, предложени от Министерството на финансите в четири закона – Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното данъчно облагане, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове. Предложените изменения бяха предложени за обществено обсъждане на 18 октомври 2024 г. Промени ще бъдат направени и във Валутния закон във връзка с препоръки на Комитета MONEYVAL по усъвършенстване на мерките срещу изпирането на пари.
Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица прецизират разпоредбите за данъчни облекчения за деца, включително с увреждания, от родител, на когото не е предоставено упражняване на родителски права в случаите на развод или когато няма сключен брак. Целта е да се изясни поредността на ползване на съответното данъчно облекчение от двамата родители. То трябва да се ползва от родителя, на когото са предоставени родителските права, и само ако той няма достатъчно доходи, облекчението да може да се ползва изцяло или частично от този, на когото не са предоставени.
Сред промените в Закона е и налагането на глоби за непредставени или представени извън срока данни по глава пета от Закона за НАП.
Измененията в Закона за корпоративното данъчно облагане са свързани с продължаване прилагането на минималната помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Въвеждат се и допълнителни разпоредби за минималното данъчно облагане на многонационалните и големите национални предприятия.
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс също ще бъде изменен – с преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за корпоративното данъчно облагане. Там промените са свързани с изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация за допълнителния данък. Във връзка с предложените промени, се предлага и изменение в Закона за въвеждане на еврото.
Промените в Закона за данък върху добавената стойност са с цел хармонизация с европейското право и усъвършенстване на данъчното законодателство. Въвеждат се разпоредби за специални режими за малки предприятия в страната и в ЕС. Те имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия. В законопроекта има изменения и в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС.
Въвежда се и задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. От правителството посочват, че то е мярка за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане в Плана за действие за изпълнение на Стратегията за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България.
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с ясно дефиниране на понятията, свързани с течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин. Въведени са разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки. Предлага се създаването на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност за да се сведе до минимум възможността за транегранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.
Предложените от финансовото министерство промени в четири данъчни закона бяха обсъдени на извънредно заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество. Основната критика на бизнеса към предложенията засяга идеята на всеки три месеца да се отчитат дълготрайните материални активи и запаси на компаниите. Според работодателските организации по този начин се увеличава административната тежест за бизнеса, без да има особена полза за събираемостта на данъците.