Защо Германия планира да наруши своето основно икономическо правило?

С едно небрежно изречение Фридрих Мерц преобърна икономическата политика на Германия.

Фокусирайки се върху дълговата спирачка, която ограничава поемането на заеми и която е въведена от Ангела Меркел през 2009 г., Мерц посочи по време на конференция миналата седмица: „Разбира се, можете да я реформирате“.

Една привидно устойчива характеристика на германската икономика внезапно става обект на обсъждане, пише Telegraph.

Желанието на Мерц – ръководителят на Християндемократическия съюз (ХДС) – да обмисли преразглеждане на правилата за дълга на Германия, бележи повратна точка за икономическата политика на страната.

Берлин запази дълга си на нивата преди финансовата криза, въпреки че по-голямата част от развития свят взе големи заеми през пандемията и в годините след нея.

И все пак сега една страна, известна с почитането на т.нар. schwarze null – „Черната нула“ - фраза, символизираща балансирания бюджет на Германия – изглежда почти сигурно, че ще започне да взема големи заеми в опит да стимулира бавната си икономика.

Мерц е основният кандидат за следващия канцлер след разпадането на коалицията, водена от Социалдемократическата партия (СДП) на Олаф Шолц, предизвикано от спор за публичните финанси. През февруари трябва да се проведат предсрочни избори, за да се определи нов кабинет.

Въпросът е как да се съживи буксуващата икономика на Германия. Сега все повече изкристализира идеята за подхранван с дълг растеж.

Неслучайно Мерц изложи плана за изоставяне на строго балансираните бюджети точно когато Доналд Тръмп се насочва с маршова стъпка към Белия дом. Търговската политика на бъдещия президент на САЩ е голяма заплаха за икономическия модел на Германия.

САЩ са най-големият търговски партньор на Германия, като са купили стоки за 158 млрд. евро от износа на страната през миналата година. Предложението на Тръмп за налагане на мита от 10% или дори 20% върху целия внос в САЩ, би ударило вече куцащата германска икономика.

През последните години Германия се представя плачевно сред страните от Г-7. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Великобритания е с около 3% по-голям, отколкото беше в края на 2019 г., точно преди пандемията. Икономиката на Франция е с 4% по-голяма, а тази на Италия  - с повече от 5%. САЩ също вървят напред, като икономиката им се е разширила с над 11% за по-малко от пет години.

През същия период икономиката на Германия изобщо не расте.

Голяма част от проблема произтича от производството. Някога гордостта на германската икономика, сега фабриките са притиснати от слабото търсене в Китай и все  още високите цени на енергията на фона на продължаващата война на Москва в Украйна.

Партията на Мерц, която води в социологическите проучвания, твърдо защити дълговата спирачка, когато Шолц се опита да разхлаби ограниченията, за да позволи повече заеми и разходи.

И все пак ХДС промени мнението си. Мерц предложи правилата да бъдат реформирани, за да се финансират инвестициите и да се стимулира икономиката.

„Въпросът е защо и с каква цел“, подчертава той. „Ако отговорът е да харчим още повече пари за потребление и социална политика, тогава „не“. Ако това е важно за инвестициите, за напредъка, за прехраната на нашите деца, тогава отговорът може да е различен“.

Конституционно заложената дългова спирачка до голяма степен ограничава вземането на заеми до 0,35% от БВП на Германия. Пълното премахване на правилото е трудно – това ще изисква мнозинство от две трети от гласовете в Бундестага.

Въпреки това има възможност за реформа и прецедент за промяна: спирачката беше спряна по време на пандемията.

Мярката е обвързана с националната психика на Германия. И все пак има признаци, че нагласите се променят.

Свободната демократическа партия, която беше твърд поддръжник на дълговата спирачка и която напусна коалицията на Шолц заради спор за заемите, сега рискува да загуби всичките си места в парламента на изборите, което ще премахне бариерата пред промяната в правилата.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank, вярва, че водената от Мерц коалиция между ХДС и Християнсоциалния съюз (ХСС) ще разхлаби дълговата спирачка, за да позволи повече заеми за финансиране на инвестициите. Той очаква „известно съкращаване на социалните помощи и по-рационална имиграционна политика, фокусирана върху имигрантите, които Германия иска“.

Според Шмидинг най-бързият начин за получаване на повече пари, които да бъдат изразходени рационално, е да се дадат на общините за проекти като ремонт и модернизиране на инфраструктурата.

След това възниква въпросът за отбраната. Шмидинг смята, че изборът на Тръмп в САЩ ще принуди Германия да намери начин да увеличи разходите си за отбрана в дългосрочен план.

В цяла Европа лидерите ще се надяват, че премахването на „Черната нула“ може да направи германската икономика отново велика.