Различните позиции към Китай постепенно засилват напрежението между САЩ и МВФ

Преди осемдесет години световните лидери, на среща в Бретън Уудс, Ню Йорк, създадоха Международния валутен фонд (МВФ) с цел да предотвратят в бъдеще икономическите дисбаланси, довели до Голямата депресия.

Днес дисбалансите отново заплашват глобалната хармония. Огромният търговски излишък на Китай предизвиква недоволство. САЩ приписват тези излишъци на това, че Китай задържа потреблението, като същевременно субсидира производството и износа, а така нанася странични щети на своите търговски партньори. Вашингтон би искал МВФ гласно да каже това, пише Wall Street Journal.

МВФ обаче пое по по-неутрален път. Това подтикна Пекин да промени икономическия си модел, като същевременно омаловажава евентуални вреди от този модел за света.

Преди десетилетия лидерите на САЩ смятаха, че включването на Китай в следвоенните икономически институции, като МВФ и Световната търговска организация (СТО), ще направи Пекин по-пазарно ориентиран и светът ще стане по-стабилен. Сега те мислят обратното.

Китай се утвърди като авторитарен, управляван от държавата икономически модел, който мнозина на Запад смятат за несъвместим с техния собствен.

МВФ, най-влиятелната международна икономическа институция в света, може да се окаже разкъсвана между непримиримите визии за глобалната икономика, особено ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп бъде преизбран на изборите на 5 ноември 2024 г.

Тръмп постави като приоритет намаляването на търговския дефицит, особено с Китай, чрез мита - подход, който МВФ критикува. Много от съветниците на Тръмп са дълбоко подозрителни както към Пекин, така и към международните институции. Проект 2025 - програмата за евентуален втори мандат на Тръмп, която е писана с участието на някои негови съветници, предполага, че САЩ трябва да напуснат МВФ, въпреки че няма признаци лично Тръмп да е съгласен с това.

САЩ са ратревожени от ръста на търговския излишък на Китай, откакто се присъединиха към СТО през 2001 г. Според Вашингтон това заличава работни места в американските фабрики заради т.нар. „китайски шок“.

Излишъкът на Китай оттогава се свива като дял от БВП на страната. Тъй като обаче икономиката на Китай сега е толкова голяма, този излишък нараства като дял от световния БВП до 0,7%.

Други страни са разтревожени от нарастващия поток от внос на евтини продукти, наречен „Китайски шок 2.0“.

Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на американския президент Джо Байдън, коментира в Brookings Institution наскоро, че Китай „произвежда много повече от вътрешното търсене, изхвърля излишъка на световните пазари на изкуствено ниски цени, изкарва производителите по света от бизнеса и създава пречки пред веригите на доставки“.

Заместник-министърът на финансите Джей Шамбо коментира по време на панел, организиран от Atlantic Council, че Китай „вече заема 30% от световното производство. Не можете да растете с огромен темп, когато започвате от 30% от [производството на] света, без да изместите не само нас, но и много страни“.

Според Шамбо това напрежение трябва да бъде адресирано от МВФ. МВФ признава, че индустриалната политика на Китай може да навреди търговските партньори на страната, но добавя, че иска да види „как обръщат повече внимание на общия външен дисбаланс“.

Архитектите на МВФ вярват, че сривът в икономическото сътрудничество е допринесъл за Депресията. Страни като САЩ, които са имали големи търговски излишъци по това време, не са изпитвали натиск да помогнат на тези с дефицит, например Великобритания. Държавите в депресия са се стремили да ограничат вноса и да увеличат износа чрез обезценяване на своите валути или налагане на мита, като на практика се опитват да изнесат своята безработица.

За да сложи край на подобни политики, британският икономист Джон Мейнард Кейнс предлага търговията да се извършва чрез глобална банка и валута, които биха предотвратили големи дефицити и излишъци. В Бретън Уудс делегатите се съгласяват да обвържат своите валути с долара, като МВФ наблюдава периодичните преоценки.

До 70-те години на миналия век инфлацията и нарастващият търговски дефицит водят до срив на фиксираните обменни курсове. Трансграничните капиталови потоци се увеличават силно, което позволява на бедните страни да вземат заеми от западни банки и инвеститори. Когато изпадат в неплатежоспособност, МВФ получава нова мисия: да им помогне да преструктурират дълговете си, обикновено при условие на строги бюджетни ограничения.

Дори днес, въпреки че МВФ все още наблюдава търговските дефицити и излишъци, институцията рядко ги приписва на трансгранични влияния, като се фокусира върху фискалните и други вътрешни фактори.

В публикация в блог миналия месец представители на МВФ проучват дефицита на САЩ и китайския излишък и не откриват особена връзка. Дефицитът на САЩ отразява силните разходи на правителството и домакинствата, докато излишъкът на Китай е в резултат на срива на имотните пазари и вътрешното доверие. Те „са предимно вътрешни“, пише в материала.

В косвен упрек към САЩ от МВФ посочват: „Притесненията, че външните излишъци на Китай са резултат от индустриалните политики, отразяват непълна гледна точка“.

Този доброжелателен поглед върху китайските излишъци предизвика критики. Брад Сетсър, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, сега в Council on Foreign Relations, казва, че МВФ разчита на данни, които подценяват излишъка.

Той припомня и съвета на МВФ към Пекин да остави лихвените проценти и обменния курс да се понижат, като същевременно затяга фискалната политика - тоест повишаване на данъците или намаляване на разходите. Това, според Фонда, ще отслаби вноса, ще увеличи износа и по този начин ще разшири търговския излишък.

„Техният анализ е само за това колко лоша е фискалната ситуация, без реален анализ на позицията на платежния баланс“, смята той.

Пиер-Оливие Гуринша, главният икономист на МВФ, не е съгласен с мнението на Сетсър. Той отбелязва, че МВФ последователно призовава Китай да стимулира потреблението на домакинствата, например чрез укрепване на мрежата за социална сигурност и прехвърляне на по-голяма част от данъчната тежест от бедните, които консумират много, към богатите, които спестяват много. Той допълва, че МВФ се застъпва за фискални стимули сега и консолидация по-късно.

Има ли всъщност мнението на МВФ значение? Повечето страни - особено големите, никога няма да имат нужда да вземат заеми от МВФ и, следователно, могат да пренебрегнат съветите на институцията. МВФ отдавна призовава САЩ да овладеят бюджетния дефицит, като отбелязват, че това допринася за търговския дефицит, а САЩ игнорират това мнение.

Все пак, когато МВФ говори, той го прави с авторитет и доверие, каквито никой частен анализатор или отделна страна няма.

Подходът на Китай за увеличаване на износа „убива работни места другаде и това е нещо, което МВФ трябва да изтъкне“, казва Мартин Мюлайзен, бивш високопоставен служител на МВФ, сега в Atlantic Council. „Китай не иска лоша реклама от МВФ, отчасти защото критиките ще отекнат в много страни“, добавя той.