Защо „г-н Brexit“ готви данъчна атака срещу богатите във Франция?

Като човекът, който беше натоварен със задачата да поддържа европейското единство по време на преговорите за Brexit, Мишел Барние си спечели репутацията на талантлив преговарящ.  Въпреки това, макар този процес да беше сложен, новоназначеният френски премиер може да е изправен пред най-трудната си задача досега, докато се опитва да оправи финансите на страната, пише Telegraph.

За да направи това, той трябва да запълни бюджетния дефицит, като същевременно балансира между исканията на Брюксел и Париж.

От една страна, Барние е подложен на натиск да прокара бюджетните съкращения, наложени от Европейския съюз (ЕС), докато от друга той управлява правителство на малцинството, срещу което се противопоставят партии, изискващи повече разходи.

За да разреши тази дилема, Барние избра това, което смята за най-безболезнения подход: данъчно облагане на богатите.

Перспективата за „целеви такси“ върху най-богатите домакинства във Франция беше изложена в четвъртък от Антоан Арман, новият финансов министър на Барние. Той каза, че реализирането на такава непопулярна политика е необходимо, като се има предвид, че Франция е изправена пред „един от най-големите дефицити в съвременната история“.

Според последните данни бюджетният дефицит на правителството в Париж се е повишил от 4,8% през 2022 г. до 5,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2023 г. – въпреки обещанието на правителството да намали заемите.

И докато данъчните приходи буксуват, изглежда, че фискалната бъркотия в страната ще продължи да се влошава, преди да се подобри.

Лоран сен Мартен, министър на бюджета, сподели това пред парламента в сряда, когато говори „искрено“ за тежкото състояние на финансите на Франция.

„Истината е, че през 2024 г. публичният дефицит рискува да надхвърли 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) според последните оценки, които имаме“, изтъква той.

Подобни предупреждения подхраниха безпокойството в Брюксел, където политиците поставиха Франция в процедура за прекомерен дефицит - процес, при който правителството трябва да представи предложения, показващи как ще върне контрола върху дълга.

Франция вече поиска две отлагания, за да представи тези предложения, което предизвика тревога на финансовите пазари.

Това е отразено във френските разходи по заеми, тъй като правителството сега плаща по-висок лихвен процент от Испания по определени облигации, след като преди това изпревари тези на Португалия по време на парламентарните избори през лятото.

На практика това означава, че Франция на Еманюел Макрон се смята за по-рисков залог от страните, спасени по време на кризата в еврозоната.

Не е изненадващо, че Барние е притеснен: „Страната ни е в много тежка ситуация – 3 трлн. евро дълг и 50 млрд. евро лихви за плащане на година“, подчерта той наскоро. „Голяма част от нашия дълг е на международните пазари – трябва да запазим доверието във Франция“.

Клаус Вистесен от Pantheon Macroeconomics казва, че е наложително Барние да намали дълга на Франция или пазарите ще увеличат още повече разходите по заемите.

„Франция сега е в ситуацията на забавен каданс на Лиз Тръс“, казва той и добави: „Трябва да дадете на ЕС и пазарите някакъв план за намаляване на дефицита“.

Въпреки това, все още не е напълно очевидно как Барние ще успее да постигне пробив по отношение на купчината дългове на правителството.

Лео Баринку от Oxford Economics смята, че има малко признаци, че икономическият растеж ще бъде спасителят, което означава, че трябва да се намерят огромни суми чрез по-високи данъци или по-ниски разходи.

„Коригирането, което е необходимо, за да се изпълнят фискалните правила на ЕС или просто да се стабилизира дългът като дял от БВП, е от порядъка на 100 млрд. евро“, изчислява той. „Франция не е много добра в провеждането на фискални корекции. От политическа гледна точка няма ясен път откъде можете да вземете тези пари“.

Именно това затруднение накара Барние да обмисли по-високи данъци за богатите, както и за френския бизнес.

Трябва да се има предвид, че данъците върху богатството никога не са повишавали повече от 0,25% от БВП според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което се равнява на около 6 млрд. евро годишно.

Други възможности включват копиране на британския данъчен модел чрез замразяване на праговете на данъка върху доходите, казва Вистесен.

И все пак в основата на тези подходи ще стои неизбежната опозиция отляво и отдясно.

Крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен вече обяви желанието си да намали възрастта за пенсиониране от 64 на 62 години, като същевременно предложи законопроект за отмяна на редица мерки за спестяване на пари, въведени от Макрон.

Междувременно Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайната левица във френския парламент, проведе митинги в подкрепа на  свалянето на настоящото правителство.

 Това означава, че всеки опит за сериозен подход срещу дълга рискува политическа битка.

„Имаме разделен парламент“, казва Баринку. „Имаме дясноцентристко правителство, което ще остане на власт само докато крайната десница желае да го остави на власт.

Правителството на Макрон може да наложи плановете за разходи чрез указ, но анализатори смятат, че това може да предизвика вот на недоверие към правителството.

Въпреки това, ако Барние оцелее, Вистесен очаква някаква форма на реверанс на ЕС, за да даде на министър-председателя така необходимото пространство за глътка въздух.

Това може да стане чрез удължаване на крайния срок за Франция да намали заемите до приемливо ниво до 2029 г., а не до 2027 г., както се очаква сега.

Въпреки това обаче, фискалните проблеми на Франция може да са толкова тежки, че дори данъчната атака срещу богатите да не промени съотношението.

„Проблемът за Франция е, че никой – дори собственият им фискален регулатор – не вярва, че Франция ще може да намали разходите до степента, необходима за свиване на дефицита“, подчертава Вистесен.