Увеличение на пенсионните вноски за първия и втория стълб предлагат от КНСБ

За да се стабилизира пенсионната система у нас, от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) предлагат пенсионните вноски за първия и за втория осигурителен стълб да нарастват през година с по един процентен пункт през следващите 20 години. Целта е доходът от трите пенсионни стълба да гарантира 85% заместване на дохода от труд към 2045 година и адекватност на коефициента на заместване.

Днес от синдиката представиха приоритетите и исканията си за социално-икономическото развитие на страната в сферите на икономиката и доходите, пазара на труда, зеления и дигитален преход, социалната сигурност, социалния диалог и колективното трудово договаряне, съобщи БТА.

Предложението е от следващата година увеличение на осигурителната вноска през година с един процентен пункт, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров и разясни схемата, която синдикатът предлага.

„Ако през 2025 г. увеличим с един процентен пункт вноската и приходът отива във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, през 2026 г. почиваме, а през 2027 г. увеличаваме вноската отново с един процентен пункт и отива във втория стълб и така до 2045 г., когато ще сме реализирали 5 процентни пункта увеличение на вноските за фонд „Пенсии“ и също толкова за втория стълб", поясни Димитров. Той подчерта, че целта е да има около 50-55% коефициент на заместване от първия пенсионен стълб, между 15-20% от втория стълб и до 10% добавка от третия стълб.

„Така, ако се пенсионира днес едно лице със заплата 2000 лв., ще трябва да има поне 1600 лв. пенсия от трите стълба“, даде пример Димитров.

В хода на бюджетната процедура КНСБ ще настояват да няма никакви отстъпки по отношение на отделни групи осигурени лица, каза Ася Гонева, консултант „Социална защита“ относно минималния осигурителен доход за следващата година. „Максималният осигурителен доход, който видяхме като число в указанията на Министерство на финансите, е 4130 лева. Считаме, че това число трябва да е 4275 лв., обяви Гонева и обясни, че така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който КНСБ очаква да нарасне с около 14%.

За 2025 г. нашите искания са за поне 10-процентно увеличение на заплатите и хоризонтална политика по доходите, за която трябват около 1,8 млрд. лева, заяви президентът на синдикалната организация.

Настоява се с 10% да се увеличи и таванът на пенсиите, като той да достигне 3740 лева, а пенсиите да се осъвременят по "швейцарското правило" от 1 юли с изчисляваните от финансовото министерство към момента 8,7%. 

Според Пламен Димитров още догодина трябва да се премахнат всички обвързаности между социалните плащания и минималната заплата. "Всички връзки с минималната работа заплата, обезщетения, плащания на когото и да било, трябва да бъдат изчистени и развързани. Не може да има връзка със средната работна заплата и минималната никакъв доход, ако искаме оттук нататък да стане ясно, че политиката по доходите е възможна. Тя е възможна, като референтна стойност е заплата за издръжка. Разбирайте, че минималната работна заплата трябва да стигне тази заплата за издръжка", посочи той.

Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява и за въвеждането на официално измерване на заплатата за издръжка.

„Искаме властта да възложи на Националния статистически институт (НСИ) да предложи методология за изчисляване на заплатата за издръжка на базата на приетата в Международната организация на труда дефиниция и методология“, каза Пламен Димитров. Всяка държава може да адаптира тази методология, която беше приета през март, уточни той. По думите му задължителните четири групи, които трябва да обхване тази методология, са разходите за храна, образование, здравеопазване и за жилище. Това искане може да бъде реализирано в рамките на месец, смята той.

Димитров припомни, че по изчисления на КНСБ нетният размер на заплатата за издръжка към второто тримесечие е 1453 лв. за един работещ. От КНСБ са готови на разговори, за да се намери най-добрият вариант и за договарянето на работните заплати по икономически дейности.

За второ тримесечие на тази година работещите на минимална заплата спрямо всички наети в икономиката на трудови правоотношения са 19,8%, или 437 хил. души, при малко над 2,2 милиона наети, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, позовавайки се на данни на НСИ.

„Мисля, че най-накрая е узряло времето за сериозен данъчен дебат, за какъвто ние като организация сме готови отдавна“, обяви също той.