Париж и Брюксел изглежда ще продължат със сблъсъците около разходите и състоянието на бюджета на Франция. Европейският съюз (ЕС) иска страната да намали разходите си в съответствие с фискалните правила, тъй като политическите сътресения във втората по големина икономика в региона рискуват да забавят напредъка по свиване на прекомерните дефицити, пише FT.
Изданието е видяло проектонасоки за Франция, представени от служители на ЕС в Париж в края на юни. От документа става ясно, че Брюксел иска страната да наложи съкращения на разходите с 15,4 млрд. евро, или 0,6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), средно на година през следващите седем години.
Фрагментираният политически пейзаж във Франция след неубедителните парламентарни избори този месец обаче усложнява намирането на решение на тази задача.
Левият алианс "Нов популярен фронт", който спечели най-много места в парламента, иска да състави правителство с политики за данъци и разходи. Това включва намаляване на възрастта за пенсиониране и увеличаване на минималната работна заплата. Ако и двете се приемат и приложат, това ще означава 179 млрд. евро годишно увеличение на дефицита до повече от 10 на сто от БВП, според оценки на мозъчния тръст Institut Montaigne.
Въпреки че не е ясно дали алиансът, обхванат от вътрешни борби, ще се опита да сформира правителството, капацитетът на президента Еманюел Макрон да контролира разходите след години на излишък, подхранван от Covid, ще бъде ограничен.
Нито една политическа група не е близо до пълно мнозинство, което за момента оставя служебен кабинет начело без мандат за големи бюджетни решения.
Служители на ЕС се тревожат, че с идването на новото френско правителство Париж ще пренебрегне бюджетните ангажименти, поети от предишния кабинет, а това ще отключи директна конфронтация с Брюксел заради фиска.
Представители на ЕС остават непреклонни, че Париж трябва да се придържа към правилата на ЕС, които ограничават дефицитите до 3% от БВП.
„Наясно сме с институционалните трудности, произтичащи от факта, че във Франция ще има служебно правителство с по-ограничени правомощия“, коментира еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони по-рано тази седмица. Той подчерта обаче, че Франция трябва да предприеме фискални корекции.
Джентилони признава, че ограничаването на разходите „не лесна задача“ за никоя страна. Той посочва обаче, че препоръките на Европейската комисия (ЕК) за Франция и други държави са „много реалистични“. „Никой не задължава държавите да правят невъзможни неща“, казва той.
Дипломати и икономисти обаче смятат, че Франция ще се опита да направи всичко възможно, за да се върне към увеличаване на разходите.
Бюджетният дефицит на Франция за 2023 г. възлиза на 5,5% от БВП. Правителството на Макрон обясни това с по-ниските от очакваното данъчни приходи и наследството от спешните разходи по време на пандемията и европейската енергийна криза.
За последен път Франция е регистрирала бюджетен излишък през 1974 г., посочват от FT.
Като се позовава на плановете на Брюксел за съкращаване на разходите, дипломат от ЕС коментира пред медията: „Испания вероятно ще го направи, за Италия ще бъде трудно, за Франция ще бъде почти невъзможно“.
Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics, казва, че дори и без промяна в правителството връщането на Франция на пътя към спазване на фискалните изисквания на ЕС „би било трудно“. „Парламентът сега е настроен към още по-малко ентусиазъм за намаляване на дефицита“, добавя той.
„Намаляването на дълга и дефицита е императив“, казва Московиси. „Това не е въпрос на дясно или ляво, това е въпрос на обществен интерес“, допълва той.
Според настоящите планове Париж не предвижда да спази прага на ЕС за бюджетния дефицит от 3 процента от БВП до 2027 г. Пиер Московиси, председател на националния одитор на Франция, предупреди обаче тази седмица, че плановете за постигане на целта за бюджетен дефицит в рамките на до 3% до 2027 г. стават „все по-малко надеждни“.
Служебният министър на финансите на Франция Брюно льо Мер, който е в процес на изготвяне на бюджет за 2025 г., коментира в понеделник, че правителството е очертало икономии за 25 млрд. евро от началото на годината. Около 15 млрд. евро от тях влизат в сила през 2024 г. Останалите, вкл. искането министерствата да замразят допълнителни разходи за 5 млрд. евро, могат да бъдат отменени от управляващите.
Финансовото състояние на Франция вече доведе до т.нар. процедура за прекомерен дефицит, която беше открита срещу страната за нарушаване на лимитите на разходите на ЕС, заедно с шест други страни. Процедурата може да доведе до налагане на глоба в размер до 0,05 процента от БВП, въпреки че досега такава никога не е налагана при все множеството нарушения на членките на блока.
Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша коментира пред AFP във вторник, че „без сериозна корекция“ постигането на целта от 3% за бюджетния дефицит през следващите четири години ще бъде „трудно“. Парламентарните преговори за бюджета за следващата година изглежда ще предизвикат повече конфликти между и вътре в различните партии. Преговорите, които започват през октомври, също заплашват да разкрият трудностите за оставане на власт.
Съгласно реформираните правила на ЕС за разходите, Комисията договаря четиригодишен план с държавите членки, които нарушават лимита от 3% на бюджетния дефицит. На страните се разрешават още три години да намалят дефицитите, при условие че се ангажират с пакет от структурни реформи.
Ако споразумение за удължаване на този период не може да бъде постигнато, необходимото бюджетно намаление е по-рязко и ще бъде 24,1 млрд. евро годишно за четири години за Франция, или 0,94 процента от БВП на година.
Страните имат време до 20 септември да представят своите многогодишни планове, които трябва да бъдат одобрени от Комисията и Съвета на ЕС.
Въпреки че Брюксел може да приеме известна гъвкавост, остава неясно дали Франция може да спази някакъв реалистичен краен срок.