Страните в крайна сметка сключиха бюджетна сделка, която се придържа към строгите правила за заемите, като същевременно се опитват да засилят икономическия растеж, карайки повече хора да работят след пенсионната възраст и помагайки на мигрантите да се интегрират на пазара на труда.
Икономисти казват, че една от причините, поради които вече няма смисъл Германия да се придържа към фискалната си усмирителна риза, са новите заплахи, пред които е изправена най-голямата икономика в Европа след нахлуването на Русия в Украйна.
Но има и други финансови затруднения.
Населението на Германия застарява, оказвайки натиск върху нейните публични финанси, тъй като пенсиите и разходите за здравеопазване нарастват. В същото време броят на работещите намалява не само като дял от населението, но и в абсолютно изражение.
ООН прогнозира, че между 2020 г. и средата на следващото десетилетие броят на хората на възраст между 20 и 69 години в страната ще намалее с около пет милиона души, или близо една десета.
Това ще оказва все по-голям натиск върху изкуствено ограничените финанси на Берлин, коментира Франциска Палмас от Capital Economics.
„Придържането към дълговата спирачка ще става все по-трудно през следващите години“, казва тя. „Разходите за пенсии вероятно ще нараснат значително поради застаряването на населението, изяждайки по-голямата част от пространството за дефицитни разходи, позволено от дълговата спирачка“.
Натискът е толкова силен, че повечето други области на разходите ще претърпят реален спад между тази и 2027 г. Инфраструктурата вече е в особено тежко състояние, като някога превъзходната железопътна мрежа на Германия сега е нещо като национално унижение.
Поддържането на ниски разходи задържа растежа на БВП в краткосрочен план, изтъква Феликс Хюфнер от UBS, и колкото по-дълго инфраструктурата се оставя да се амортизира, толкова по-мрачни ще бъдат дългосрочните перспективи на Германия.
Ситуацията става все по-неприятна, тъй като населението застарява, а работната сила в страната намалява.
„Ако имате по-малко хора на разположение, инвестирането е един от начините да подкрепите дългосрочния си растеж“, подчертава Хюфнер. „Един от начините да ги направим по-продуктивни е да имаме по-добра инфраструктура, цифровизация и т.н. Това е нещо, което би подпомогнало потенциалния растеж. Просто трябва да се случи бързо”.
Но икономистите не са така убедени, че правилата за дълга трябва да бъдат променени.
Клеменс Фуест, президент на влиятелния институт IFO, например, написа миналата седмица доклад, в който се твърди, че правителството трябва да даде приоритет на инвестициите вместо на пенсионните разходи, за да стимулира растежа, като същевременно се придържа към правилата за заемите.
Политиците са още по-раздвоени по темата.
FDP, която отговаря за финансовото министерство, не иска да премахне спирачката. SDP се колебае, а Зелените са готови за отмяната ѝ.
Има начини да се заобиколи правилото, например чрез обявяване на извънредна ситуация, както при пандемията.
Населението на Германия продължава да застарява с бързи темпове. Графика: Световната банка
Но опитът да се пренасочат неизразходваните средства от Covid за покриване на зелените разходи беше провален от Конституционния съд миналата година по дело, заведено от опозиционната партия ХДС.
Това показва, че може да има промяна в правилата едва след следващите избори в края на 2025 г.
Шмидинг казва, че дълговата спирачка е трябвало да накара политиците да мислят внимателно за своите разходи, но в крайна сметка ги е накарала да намалят инвестициите и да дадат предимство на пенсиите. Разхлабването на правилата може да позволи на страната да оправи скърцащата си инфраструктура, предлагайки тласък на икономиката през идните години.
„Напълно съм убеден, че след изборите разумът ще надделее и дълговата спирачка ще бъде променена, за да се създаде повече място за инвестиции и отбрана“, изтъква Шмидинг.
Освен ако това не се случи, проблемите с ниските нива на дълг на Берлин ще забавят германската икономика също толкова сигурно, колкото голямата планина от заеми на Париж вреди на Франция.