Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на март 2024 г. се увеличава със 193,2 млн. евро (0,4%) на годишна база и възлиза на 45,295 млрд. евро. Така той представлява 44,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през март 2023 г. той възлезе на 45,102 млрд. евро, което беше 48% от БВП.
Източник: БНБ и МФ
По данни на централната банка към 31 март краткосрочните задължения са над 8,156 млрд. евро и се понижават със 158,1 млн. евро (1,9%) спрямо година по-рано.
Дългосрочните задължения възлизат на 37,139 млрд. евро и растат с 351,4 млн. евро на годишна база.
В БНБ изчисляват, че към края на март 27,869 млрд. евро (61,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 81% от брутните външни задължения при 80,2% година по-рано.
Източник: БНБ и МФ
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 10,729 млрд. евро.
Спрямо края на март 2023 г. той нараства с 1,068 млрд. евро (11,1%).
Външните задължения на централната банка са 2,013 млрд. евро и за една година се увеличават с 0,2 млн. евро (0,01%).
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,078 млрд. евро и се повишават с 93,3 млн. евро (1,3%) спрямо края на март миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,911 млрд. евро и нарастват с 9,1 млн. евро (0,1%) спрямо година по-рано.
Структура на Брутния външен дълг по институционални сектори
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,563 млрд. евро, което е с 978 млн. евро (6,7%) по-малко спрямо края на март миналата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 29,9% към края на март 2024 г., при 32,2% преди година.