МФ: Законът за еврото може да бъде гласуван до края на лятото

Има всички предпоставки Законът за въвеждане на еврото да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание до края на лятото. Това обяви Методи Методиев, заместник министър на финансите, в рамките на провеждащата се днес конференция "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия", предава БТА.

Събитието е подготвено съвместно от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българо-хърватския бизнес клуб и в сътрудничество с ръководителя на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Загреб Мирела Тасева. 

"Законът за въвеждане на еврото, който се подготвя през последната година и половина и за чиято подготовка е черпен опит от Хърватия, е част от националното законодателство и като такъв не е обект на оценка от страна на Европейската комисия в редовния конвергентен доклад", уточни Методиев. Законът за Българската народна банка обаче е част от този процес и заместник министърът изрази увереност, че докладът за България ще даде положително становище за съответствието на законодателството ни. 

Моделите на Министерството на финансите показват, че България ще покрие критерия за инфлацията до края на годината. “Последните данни за инфлацията потвърждават тенденцията за спад, но понижението още не е достатъчно“, посочи Методиев. Той потвърди отново, че България може да поиска извънреден конвергентен доклад, веднага щом е покрила всички номинални критерии за членство в еврозоната. Инфлацията към този момент е единственият от критериите, които страната не покрива. 

„Опитът на Хърватия за България в процеса на присъединяване към еврозоната е много ценен“, каза Николай Павлов, заместник-министър на икономиката и индустрията. Членството на България в еврозоната е сред най-значимите външнополитически приоритети на България, заедно с членството в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), коментира той.

"Заради опита си с валутния борд България ще е сред най-дисциплинираните страни членки на еврозоната, от което членство ще произтекат допълнителни ползи за страната", посочи Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Анализите и проучванията на БТПП сочат, че повечето от страните приемат еврото успешно и не отчитат съществено покачване на инфлацията, каза още Симеонов. Той припомни случилото се при страните от втората вълна на разширяване на Икономическия и паричен съюз (ИПС), с Австрия, Ирландия и др. страни, при които има отчетен ръст на потребителските цени в годината преди фактическото членство, спад в годината на присъединяване и по-висока инфлация в годината след членството им в еврозоната. 

Мислав Бъркич, главен съветник в дирекцията за европейски въпроси в Националната банка на Хърватия, разказа, че преходният период за въвеждането на еврото при тях е бил 2 седмици, като за този срок хората са имали възможност да плащат в брой както в куни (националната валута до 1 януари 2023 г.), така и в евро. Безкешовите плащания вече не са били възможни в куни, тъй като от 1 януари всички банкови сметки са били превалутирани в евро. 

"Бизнесите трябваше да обменят куни в евро преди 1 януари, за да започнат да работят с евро от първия ден – в преходния период от две седмици те приемаха куни, но връщаха ресто в евро. Всички се справиха, само някои малки бизнеси не успяха и връщаха ресто и в куни, но след края на преходния период всичко влезе в релси", посочи Бъркич.

Той посочи, че инфлацията в Хърватия през 2023 г. – годината, в която страната е влязла в еврозоната, е била 8,4 на сто, докато в България и други страни тя е била повече, така че не може да се каже, че Хърватия е била в по-уязвима позиция по отношение на инфлацията. По думите му без приемане на еврото инфлацията е щяла да бъде 8 или 8,2%. "Вашето предизвикателство ще бъде по-малко от нашето, защото инфлацията в момента се е успокоила. При нас беше по-предизвикателно време, в което цените се качваха навсякъде", заяви Бъркич.

Проверките за неправомерно вдигане на цените след въвеждане на еврото също са важни, отбеляза той. В тази връзка Хърватия е направила кампания за етичен код, в която бизнесите се ангажират да спазват този код и да не вдигат цените. Те са получили стикер, който да сложат на витрините на магазините, за да знаят клиентите, че търговците спазват етичния код и цените са коректно превалутирани. 

Според Бъркич държави като Хърватия и България имат най-много предимства от влизането в еврозоната. Някои от тези предимства се проявят веднага, като например по отношение на външните дългове в евро. "Само когато приемете еврото, сте в пълна безопасност. Например ако валутният курс (на националната валута, бел. ред) се срине, сте защитени", посочи той, допълвайки, че с въвеждането на еврото страната става по-сигурна за пазарите, има и положителен ефект върху туризма.

Според Горан Шараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара, Хърватия се е справила с предизвикателствата при въвеждането на еврото, защото е имала правилната координация между централната банка и министерствата. 

Европейската комисия си сътрудничи много близко с българските власти, за да подготви въвеждането на еврото в страната, коментира Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България. Следващата критично важна стъпка е комуникационната стратегия и план за действие, който следва да е взел под внимание всички възможни рискове и предизвикателства около процеса, уточни тя.