МВФ: Великобритания се нуждае от още 30 млрд. паунда за стабилизиране на дълга

Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че Министерството на финансите на Обединеното кралство трябва да осигури 30 млрд. паунда  (38,2 млрд. долара) спестявания, за да стабилизира дълговото си бреме, подбивайки амбицията на премиера Риши Сунак да намали данъците преди следващите парламентарни избори, пише Bloomberg.

Оценката, публикувана с годишната проверка на състоянието на институцията, също показва подобрени перспективи за растеж и прогнозира „меко приземяване“. Въпреки това съветите за мащаба на бюджетния дефицит на Великобритания подчертават напрежението върху публичните финанси, които изпитват затруднения да се справят с изискванията за разходите за здравеопазване, отбрана и социални грижи.

Числата сочат мрачно наследство за правителството, което ще управлява след изборите, които трябва да се проведат до края на януари следващата година. Тъй като управляващата Консервативна партия изостава в социологическите проучвания и данъчното бреме е близо до най-високото си ниво от Втората световна война, министърът на финансите Джереми Хънт търси „фактор за добро настроение“, който би направил избирателите по-уверени в собствените му перспективи.

„Ще трябва да се вземат трудни решения, за да се стабилизира дългът“, изтъква МВФ във вторник.

Прогнозите на МВФ не връзват ръцете на Хънт. Всеки фискален отчет, който Хънт представи, ще бъде оценен спрямо собствените му правила за дълга от Службата за бюджетна отговорност, която трябва да приеме правителствената политика като даденост. Данните на фонда предполагат, че ще е необходима фискална консолидация от около 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) – приблизително 30 млрд. паунда – в бюджета след изборите, за да може дългът да започне да се свива в рамките на пет години.

Хънт даде да се разбере, че би искал да намали данъците още веднъж преди изборите в опит да повиши шансовете на управляващата Консервативна партия за успех след удара, който получи на местните избори по-рано този месец. Финансовият министър намали данъците върху заплатите с 20 млрд. паунда от ноември, но е обвинен, че е платил за това с „измислени“ планове за ограничаване на разходите на министерството до 1% над инфлацията и замразяване на капиталовите разходи след април 2025 г.

МВФ повиши насоките си за британската икономика през 2024 г. Графика: Bloomberg

Хънт обърна внимание на прогнозите за икономически растеж на МВФ, които сега предвиждат увеличение на БВП от 0,7% за тази година спрямо предишната оценка от 0,5%. След това растежът ще се ускори до 1,5% през 2025 г., като Великобритания ще се представи по-добре от Германия и Франция в средносрочен план. Това предполага, че Английската централна банка (АЦБ) ще намали лихвените проценти с половин процентен пункт тази година до 4,75% и с допълнителен процентен пункт през 2025 г.

„Днешният доклад показва, че независимите международни икономисти са съгласни, че икономиката на Обединеното кралство е напът за меко кацане“, изтъква Хънт. „МВФ повиши прогнозата за нашия растеж за тази година и очаква, че ще растем по-бързо от всяка друга голяма европейска страна през следващите шест години – така че е време да се отърсим от част от неоправдания песимизъм относно нашите перспективи“, добавя той.

Вместо намаляване на данъците, МВФ смята, че ще са необходими увеличения, за да се постави под контрол държавният дълг, който е близо 100% от БВП. В доклада се казва още, че плановете за разходите на Министерството на финансите „изглежда не отчитат в достатъчна степен известния натиск, особено в здравеопазването и социалните грижи, както и нуждите от инвестиции за насърчаване на растежа, включително за зеления преход“.

МВФ призовава властите да обмислят по-високи въглеродни данъци, разширяване на основата на ДДС и данъка върху наследството, за да обхванат повече стоки и хора, както и увеличаване на данъците върху капиталовите печалби и собствеността. Реформите в данъка върху имуществото биха могли да позволят на Хънт да намали гербовия налог, което министърът почти направи в бюджета за март.

Фондът също така предлага премахване на тройното заключване на пенсиите и вместо това индексирането им единствено спрямо инфлацията. Тази политика задължава правителството да увеличи пенсионните плащания с темпове, които според много икономисти не могат да бъдат издържани. Други предложения включват потребителски такси за обществени услуги и пътни такси.

Лихвени проценти

Що се отнася до паричната политика, МВФ казва, че въпросът, пред който е изправена АЦБ сега, е „кога и колко бързо да намали лихвите“. МВФ призовава представителите на регулатора да изчакат „по-ясни признаци за постоянство на охлаждащата се инфлация“, но да не отлагат твърде дълго. Фондът вярва, че лихвените проценти в крайна сметка ще се установят на неутрално ниво от около 3%.

АЦБ също трябва да изясни плановете си за „количествено затягане“, чрез които борави с активите на стойност 895 млрд. паунда, закупени в подкрепа на икономиката по време на финансовата криза и пандемията. „Изразяването на ясна обосновка за бъдещото количествено затягане ще бъде важно“, казва се в доклада.

МВФ предупреждава, че предложението на парламента АЦБ да се съсредоточи върху „конкретен тест за съотношението цена-качество“ предвид фискалните загуби, причинени от количественото затягане, потенциално би „повлияло на способността на регулатора да изпълнява своя мандат“. Въпреки това в доклада се казва, че при бъдещото правителство „размерът и честотата на трансферите между Министерството на финансите и АЦБ трябва да бъдат намалени, за да се изолира последният от политически натиск“.

Членовете на парламента изразяват загриженост относно загубите, които данъкоплатецът трябва да понесе в момента в резултат на програмата, които отчасти са причинени от това, че правителството конфискува печалбите, реализирани от програмата между 2009 г. и 2021 г., и големите разходи.

Фондът също призовава за промяна във фискалните правила, тъй като сегашното правило, че дългът трябва да намалява през петата година от прогнозата, може потенциално да позволи дългът да расте завинаги. Вместо това се предлага правилото за дълга да се измерва спрямо вероятността дългът да падне през петата година с вероятност от 75%, а не с вероятността от 50%, използвана в момента.