Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на януари 2024 г. се увеличава с 0,8% (357,2 млн. евро) на годишна база и достига 44,961 млрд. евро. Така той представлява 44,4% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през януари 2023 г. той възлезе на 44,604 млрд. евро, което беше 47,5% от БВП.
Източник: БНБ и МФ
По данни на централната банка към 31 януари краткосрочните задължения са 7,834 млрд. евро и се понижават с 4,3% (356 млн. евро) на годишна база.
Дългосрочните задължения възлизат на 37,126 млрд. евро и се повишават с 2% (713.2 млн. евро) спрямо края на януари 2023 г.
В края на януари 62,4% (28,067 млрд. евро) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 81,2% от брутните външни задължения при 80,7% година по-рано.
Източник: БНБ и МФ
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ към 31 януари достига 10,843 млрд. евро и за една година нараства със 7% (708,8 млн. евро).
Външните задължения на централната банка са 2,004 млрд. евро и намаляват с 0,9% (19,2 млн. евро) спрямо края на януари миналата година.
В БНБ изчисляват, че външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,547 млрд. евро и нарастват с 1% (61,8 млн. евро) спрямо края на януари 2023 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата намаляват с 3,3% (405,5 млн. евро) за една година до 11,985 млрд. евро.
Източник: БНБ и МФ
Вътрешнофирменото кредитиране в края на януари е над 13,579 млрд. евро, което е с 0,1% (11,3 млн. евро) повече спрямо края на януари 2023 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,2% към края на януари 2024 г. при 30,4% година по-рано.