МВФ изрази съмнения за инфлационния критерий за еврозоната и критикува Бюджет 2024

Мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България изрази съмнения дали страната ще постигне целевото ниво на инфлация за приемане в еврозоната от 1 януари 2025 г., като според техните анализи, ако Бюджет 2024 бъде изпълнен във вида, в който е разписан, ще доведе до повишен инфлационен натиск. Това стана ясно от изказването на ръководителя на мисията на МВФ у нас Жан-Франсоа Дофен пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси в парламента.

Дофен посочи, че към момента всички количествени показатели за приемане в еврозоната са изпълнени, с изключение на инфлационния критерий. Той отбеляза, че по отношение както на публичния, така и на частния сектор, за присъединяване към еврозоната нещата са в много напреднал етап на развитие, но остава въпросът с инфлацията. Той припомни, че макар че тя се забавя, критерият е относителен и се измества в съпоставка с инфлацията на другите държави членки.

Ако България продължи да следва разумна икономическа и фискална политика, е реалистично, че през 2025 г. страната ще покрие и критерия за инфлация, каза Дофен, като не се ангажира с мнение дали това ще се случи до 1 януари 2025 г.

Според прогнозите на МВФ икономическият растеж на БВП на България за 2024 г. ще бъде до 2,7% – 2,75%. И макар че похвали устойчивата икономика на България през кризите от последните 3-4 години, Дофен призова за редица реформи.

Критики към Бюджет 2024

Това, което виждаме според нашите анализи е, че Бюджет 2024 е един експанзивен бюджет и ако бъде изпълнен във вида, в който е сега, ще доведе до повишаване на търсенето и увеличен инфлационен натиск, каза Дофен.

Той препоръча страната да се стреми към неутрална фискална позиция и бюджетният дефицит да не се увеличава с повече от 1% от БВП.

Според МВФ е правилна политика това, че чрез Бюджет 2024 г. властта се опитва да повиши социалните разходи и инвестициите, което е добре от гледна точка на растежа в дългосрочен план. Проблемът е, че не се забелязват реформи, които да повишат приходите в държавната хазна в дългосрочен план.

Дофен отбеляза, че решението за повишаването на максималния осигурителен план е правилно, но не е достатъчно, за да се преодолее големият и повишаващ се дефицит в пенсионната система.

Дофен отправи критика и към събирането на 100% дивидент от държавните предприятия, което според МВФ подкопава способността им да инвестират.

Знаем, че има предвидени промени и реформи, които да повишат събираемостта на данъците, но дали това ще даде резултат, не е сигурно, каза още той. Дофен призова страната да се придържа към по-консервативна фискална политика въпреки ниския в сравнение с други държави държавен дълг и огромните нужди. Според МВФ има огромен потенциал за повишаване на ефективността на разходите, без да се повишава дългът, с оглед на изключително несигурната ситуация в света и възможните сътресения.

В дългосрочен план България трябва да си запази достатъчно фискално пространство, за да може да се справи със своите задължения в момента, в който подкрепата от ЕС започне да намалява, каза още ръководителят на мисията на МВФ.

Препоръки за реформи: прогресивен данък и подобряване на пенсионната система

Възстановяването на ДДС във всички сектори до нивата отпреди пандемията е първата от препоръките, отправени от мисията на МВФ у нас. Макар че при приемането на Бюджет 2024 връщането на ставката до 20% беше една от мерките, предложени от Министерството на финансите, депутатите оставиха отстъпка поне до края на годината за някои бизнеси – ресторанти, кетъринг услуги и фитнеси, и до средата на 2024 г. – за туризма.

МВФ предложи още да се премахне прагът за максимален осигурителен доход и да се въведе прогресивен данък по отношение на физическите лица.

„Онова, което не препоръчваме да направите, е да намалите бюджетния дефицит чрез намаляване на инвестициите, защото това ще се отрази на растежа в дългосрочен план“, каза Дофен.

Сред препоръките на МВФ са подобряване на управлението на инвестициите в публичния сектор, подобряване на системата за обществени поръчки, повишаване на прозрачността на фискалната система.

Международният валутен фонд вижда необходимост от пенсионна реформа, защото системата е в перманентен структурен дефицит, а същевременно пенсиите са много ниски и сред възрастното население има висок процент хора, живеещи в бедност. Според МВФ решението е премахване на максималния осигурителен праг и промяна на модела, така че работещите да имат мотивация да плащат по-високи пенсионни осигуровки, за да получават по-високи пенсии по-късно.

Сред другите препоръки на МВФ е промяна в данъчната система, така че да бъде „по-справедлива“.

Плоският данък е изиграл своята роля при въвеждането си, но на този етап е пречка пред способността да се инвестира в човешки капитал и инфраструктура, смятат от МВФ. Препоръката на експертите е да се въведе прогресивна данъчна система, поне що се отнася до данъка върху доходите.

Сред другите препоръки е подобряването на контрола на НАП спрямо големите данъкоплатци, за да могат да се оптимизират приходите.

Дофен отчете необходимост и от реформи по отношение на държавните предприятия, защото печалбите при тях са по-ниски, отколкото при частните фирми, а някои от тях години наред реализират загуби и изпитват проблем с ликвидността.

Нужда и от структурна реформа 

Ако България иска да ускори процеса на приближаване на доходите и стандарта си на живот до средните за ЕС нива, то трябва да предприеме мерки за повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката си, посочи Дофен.

Той очерта три посоки на реформа: укрепване на управлението и изкореняване на корупцията; инвестиции в човешки капитал и образование; насърчаване на зеления преход, но не за сметка на енергийната система.

България разполага със значителни възможности да подобри стандарта на живот на своите граждани, въпросът е, е трябва да бъдат прилагани внимателно обмислени политики, за да се постигне тази цел, посочи още Жан-Франсоа Дофен.