Глобалната данъчна сделка виси на косъм

Влизането в сила на знаковата световна данъчна сделка, която е насочена към най-големите глобални компании, е застрашено заради колебливата политическа подкрепа в САЩ и други ключови страни.

Прилагането на първия стълб от реформите, прокарани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които имат за цел да накарат големите технологични групи и мултинационалните компании да плащат повече данъци по местата на осъществяване на бизнес операции, е в застой в САЩ заради съпротивата на републиканците, пише FT.

Междувременно развиващите се страни се опитаха да пренасочат международните данъчни преговори от ОИСР към ООН, където биха имали по-голямо влияние, което допълнително усложнява преговорите за прилагането на мерките.

Тези фактори, плюс трудностите при финализирането на текста на договора, застрашават усилията за спазване на крайния срок за подписването му – през юни. Това стимулира засилването на натиска от европейска страна за намиране на начин за съживяване на споразумението на предстоящата среща на Г-20 в Бразилия.

„Това е нещо като перфектна буря. ОИСР е заседнала в проект без реален шанс за успех“, коментира източник на медията. „Първият стълб е в задънена улица, защото е малко вероятно САЩ да го ратифицират. Следователно има споразумение, което не може да бъде изпълнено“, допълва източникът.

През 2021 г. над 135 държави подписаха двустранно политическо споразумение, което представлява най-голямата корпоративна данъчна реформа от повече от век.

С втория стълб на сделката се въвежда глобална минимална ставка на корпоративния данък за големите мултинационални компании от 15%, която започва да влиза в сила на различни места по света от тази година. Първият стълб от сделката явно е по-труден за изпълнение.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън подкрепи реформата, но международните данъчни договори изискват мнозинство от две трети - 67 гласа, в Сената на САЩ, за да бъдат ратифицирани. Демократите нямат нужните гласове, за да преодолеят опозицията на републиканците.

Без ратификация от САЩ изискваната минимална данъчна основа за влизане в сила на сделката няма да бъде изпълнена.

Ако Доналд Тръмп победи на президентските избори в САЩ през ноември, целият процес е обречен, защото той е твърд противник на сделката.

Американски служител отхвърля предположението, че първия стълб от сделката е „мъртъв“, но призна, че е имало натиск за постигане на споразумение. „Има натиск върху всички, не само върху САЩ. Има натиск върху ЕС и всички останали 140 държави [участващи в преговорите] да постигнат споразумение“, казва той.

Според него американските преговарящи няма да си „губят времето“, ако не „мислят, че има шанс да стигнат до финалната линия“.

Манал Коруин, ръководител данъци в ОИСР, коментира, че „инерцията и стремежът да завършим работата остават, но за да бъде тя свършена, всички трябва да приключат с тяхната част“.

Европейски служители се опитват да принудят финансовите министри на страните от Г-20, които се събират тази седмица в Бразилия, да се ангажират с приетия график, т.е. приключване на ратификациите през юни. Проект на комюникето на Г-20, видян от Financial Times, призовава за „постигане на своевременно споразумение относно многостранната конвенция с оглед на подписването ѝ до края на юни 2024 г.“. Формулировката за „бързо прилагане“, поискана от ЕС и Франция, не е включена. Комюникето е в процес на преговори и може да бъде променено.

Междувременно, след осигуряването на по-голяма роля на ООН в глобалните данъчни въпроси поради разочарованието от водения от ОИСР процес, развиващите се икономики проявяват по-малък интерес към преговорите по първия стълб.

Бразилия, която миналата година гласува за създаване на конвенция за международно данъчно сътрудничество към ООН, в момента е председател на Г-20. Страната покани представители на ООН да представят следващите стъпки от своята данъчна програма на срещата. Представители на ОИСР също са поканени.

Алтернативата на глобалната данъчна рамка е смесица от данъци, определени от страните самостоятелно, казват анализатори.

Още през 2021 г. няколко юрисдикции се споразумяха за мораториум върху едностранните данъци върху цифровите услуги, налози, които ще бъдат усетени най-вече от големи, базирани в САЩ технологични компании, за да позволят многостранно . Ако то обаче не се материализира, ще има връщане към едностранните данъци.

„ЕС трябва да дадат на САЩ краен срок, че 2025 г. САЩ трябва да изпълнят ангажиментите си. Ако това не стане, ЕС трябва да наложи данък върху цифровите услуги“, според Пол Танг, евродепутат от Нидерландия, чиято експертиза е в сферата на данъчните въпроси.

В знак на колеблива надежда Канада миналата година напредна със собствения си данък върху цифровите услуги.

Даниел Ролфс, ръководител на националната данъчна практика на KPMG във Вашингтон, казва, че е трудно да се предвиди какво може да се случи, ако сделката се провали. Експертът подчертава, че има „двупартийна опозиция срещу дискриминационните данъци за американските компании“.

„Никоя американска компания не иска да участва в търговска война. Предполага се, че това споразумение е предпочитаният път напред“, казва все пак Ролфс.