Спираловидният публичен дълг на САЩ може да стане опасен

Бдителността към облигациите е все по-често явление на пазара на държавен дълг. Това стана ясно след безмилостните разпродажби на британски облигации, които свалиха бившия премиер Лиз Тръс.

Могат ли радетелите за фискална дисциплина от глобалната инвестиционна общност да насочат разрушителния си талант към пазара на държавни облигации в САЩ?

Освен че ще опустоши президента на деня, подобно предизвикателство може да унищожи ролята на САЩ като главен доставчик на сигурни активи в света във време на глобални кризи, като същевременно застраши статута на долара като водеща резервна валута, пише FT.

За мнозина идеята е просто невъобразима. В неотдавнашна реч управителят на Федералния резерв Кристофър Уолър заяви, че бягството към долара по време на финансовите кризи от 2008 г. и 2020 г. е „окончателното доказателство, че щатският долар е световната резервна валута и е вероятно да остане такава“.

В крайна сметка доларът е подкрепен от най-големия и най-ликвиден дългов пазар в света. Той се радва на това, което икономистите наричат „мрежови външни ефекти“: широко приемане, което поражда по-широко използване. Подкрепена от най-голямата икономика в света, валутата е магнит за близо 60 процента от валутните резерви на всички централни банки.

Въпреки свиващия се дял на американската икономика в световното производство, използването на долара в световните валутни резерви намалява значително по-слабо.

Губернаторът Уолър обаче очевидно пропуска да спомене най-голямата причина да смятаме, че държавните ценни книжа вече не са ултрасигурно средство за съхранение на стойност. Това не е ужасно нефункционалната политика на САЩ, нито използването на долара като оръжие благодарение на геополитиката, нито възможната конкурентна заплаха от плановете за цифрова валута на други централни банки. По-скоро това е спираловидният публичен дълг, който сега надхвърля 97 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) - ниво, невиждано от Втората световна война.

Паралелът с непосредствения следвоенен период е поучителен. САЩ успяха да намалят съотношението дълг/БВП от 106% през 1946 г. на 23% до 1974 г. Дългът обаче беше предимно вътрешен по това време, докато днес близо една четвърт е в чужди ръце. За около половината от времето до 1980 г. реалните лихвени проценти в развитите икономики бяха отрицателни. Кармен Рейнхарт и Белен Сбранчиа изчисляват, че за САЩ и Обединеното кралство годишната ликвидация на дълга благодарение на тези отрицателни лихвени проценти е средно 3% до 4% от БВП годишно.

Това произтича от политика на финансова репресия, включваща директно кредитиране от капиталови инвестиционни институции и банки на правителството, лихвени тавани и капиталов контрол.

През трите десетилетия след войната темпът на растеж на националното производство през по-голямата част от времето също надвишава лихвения процент по държавния дълг. Резултат: феноменално свиване на дълга.

При днешните глобални капиталови потоци и дерегулираните пазари финансовата репресия би била неприложима. Фед повиши лихвените проценти, за да помогне за постигане на целта за инфлация от 2 процента, а свръхниските лихвени проценти ги няма. Междувременно Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че дефицитът на САЩ ще нарасне с близо две трети през следващото десетилетие, като лихвените плащания ще представляват три четвърти от увеличението. Това произтича от морално опасното трупане на дългове, предизвикано от годините на свръхразхлабена парична политика.

Дори Министерството на финансите на САЩ обяви тежестта на държавния дълг за неустойчива. Това означава, че собствените предполагаеми безопасни дългови книжа на САЩ - опората на световните пазари, всъщност са потенциално опасни.

За да се коригира това, ще е необходима фискална консолидация, което означава намаляване на дълга.

Крахът на господството на долара се прогнозира отдавна, но това така и не се случва, защото други страни не могат да достигнат предполагаемата безопасност и ликвидност на държавните облигации на САЩ. Тази логика обаче може да се счупи пред лицето на дълбоко вкоренен проблем, идентифициран от икономистите Итън Илзецки, Райнхарт и Кенет Рогоф. Те твърдят, че търсенето на безопасен дълг в долари рискува да надхвърли капацитета на правителството на САЩ да го подкрепи.

В момента сме на подобна територия, когато колабира режимът на обменния курс на Бретън Уудс в началото на 70-те. Това отприщи две десетилетия на висока инфлация и трайна финансова нестабилност. Следователно е безопасно да се предвиди, че относителната фискална честност на държавните кредитополучатели ще стане по-належаща грижа на официалните мениджъри на резерви.

Естеството на бягството към качеството ще бъде предефинирано в последвалата буря, тъй като фискално разточителните държави са обхванати от финансови кризи. Междувременно фискалните консерватори, които генерират малко сигурни активи, ще бъдат ударени от неконтролируеми балони на пазара на облигации. Политиците трябва да започнат планиране за непредвидени ситуации незабавно.