Съвместното вземане на заеми разкъсва Европа отвътре

Инструментът за възстановяване на Европейския съюз (ЕС) на стойност 800 млрд. евро (известен също като #NextGenerationEU) трябваше да представлява безпрецедентен съвместен отговор на пандемията от Covid-19. Това трябваше да е трансформиращ момент на задълбочаване на интеграцията в ЕС и първа стъпка към по-пълен икономически и политически съюз.

Уви, тези мечти - подобно на европейската солидарност с Украйна, бързо отстъпиха място на по-мърлявата политическа реалност, пише за Politico Иън Дриа, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания Wilfried Martens.

Вярно е, че като упражнение по извисяваща се реторика #NextGenEU продължава да има изключителен успех. Инструментът беше рекламиран като „шанс, случващ се веднъж в живота, да излезем по-силни от пандемията, да трансформираме нашите икономики и общества и да създадем Европа, която работи за всички“.

В очите на президента на Франция Еманюел Макрон това е визия за Европа, която посреща своя „момент на истината“, а съгласно бомбастичните думи на кандидат-депутата (но все още технически) председател на Европейския съвет Шарл Мишел: „Ние го направихме. Европа е силна. Европа е обединена“.

За съжаление, събитията от последните три години и половина показват, че вместо да укрепи европейската солидарност, фондът за възстановяване всъщност засили вътрешните политически разделения и направи по-малко, а не по-силно вероятна по-нататъшната интеграция през следващите години.

Всъщност новооткритата любов на ЕС към фискалната огнева мощ започна да заразява политическия консенсус по други въпроси и приоритети, включително финансирането на Украйна, постигането на съгласие по дългосрочния бюджет на блока и гарантиране спазването на върховенството на закона в Централна и Източна Европа.

По същество бедствието #NextGenerationEU разкъсва Европа отвътре по три различни начина. Първо, фондът за възстановяване разби доверието в ЕС по отношение на фискалната дисциплина. Въпреки че инструментът беше договорен през юли 2020 г., в момента не съществува политическо споразумение за това как да се плати за трансформацията на икономиката. Увеличените приходи на ЕС („собствени ресурси“), необходими за изплащане на безвъзмездната част от средствата, в момента включват само по-големи национални вноски за рециклиране на пластмасови бутилки.

Нещо повече, по-широко споразумение относно много по-важните източници на парични средства остава малко вероятно преди 2026 г. ЕС всъщност има нарастващ бюджетен дефицит, а фискалната ситуация е толкова лоша, че Европейската комисия (ЕК) сега търси „спасителни мерки“ от страните членки чрез допълнителни бюджетни вноски.

Толкова за ЕС, който практикува това, което проповядва относно фискалната дисциплина.

Второ, факт е, че фондът за възстановяване явно е използван като претекст за установяване на дългов пазар за облигации на ЕС. Продължаващото заемане в блока е типичен пример за създаване на толкова много дълг, че развитието на свързаните пазари се превръща в quid pro quo. При този темп се очаква разходите за обслужване на дълга от ЕС през 2024 г. да бъдат двойно по-високи от първоначалните прогнози, а дългът на блока се очаква да достигне близо 1 трлн. долара до 2026 г.

За съжаление на европейските граждани, ние сме тези, които в крайна сметка ще платят сметката.

Нека бъдем честни – фондът за възстановяване никога не е бил заради Covid. Това е просто по-дълбока, по-скъпа Европа, облечена като солидарност.

Трето, реалността е, че този инструмент е конструиран като твърде бавен, за да е истински инструмент за стимулиране след пандемията. Към ноември 2023 г. са изплатени само 35% от безвъзмездните средства и 15% от заемите — това е под 25% от планирания инвестиционен пакет.

Още по-лошо е, че фондът за възстановяване породи изцяло ново ниво на бюрократичен брюкселски надзор. Зад блясъка сериозните икономисти признават, че управлението му не отговаря на стандартите за финансиране, базирани на резултатите.

Междувременно фондът за възстановяване привлече основателни критики и по отношение на типа проекти, представени от някои страни членки. Отделно близо 70% от направените плащания от безвъзмездните средства са отишли в Италия, Испания и Гърция.

По този начин #NetGenEU остава това, което винаги е бил проектиран да бъде — инструмент за пренасочване на заемите на страните членки. Пестеливите страни на север би трябвало вече да имат сериозни угризения заради тази загубена битка.

От политическа гледна точка предсказуемите последици са в ход. Инструментът е още една точка на финансов натиск в продължаващата битка за опасенията за „върховенството на закона“ както в Полша, така и в Унгария. И тъй като дългосрочните финансови реалности на фонда удрят в основата си, нагласите в ключовите страни, участващи в ЕС - сред тях Финландия, Нидерландия и Германия - ще се втвърдят до политическа обструкция.

Неотдавнашният изборен резултат в Нидерландия и повторният ангажимент на Германия към нейните вътрешни фискални правила – въпреки вътрешната политическа несигурност – сигнализират за началото на пестелив отпор. Този път обаче трябва да се стигне до правилната битка в точното време.

Този фетиш за „извънбюджетно“ дългово финансиране ще преследва ЕС десетилетия напред. Класически пример е разгръщащата се финансова бъркотия в Берлин с нейните страшни политически последици.

Съвместното вземане на заеми не е изискване за успешна европейска икономика. Всъщност това е отвличане на вниманието от реалните икономически проблеми, пред които е изправен блокът днес – изграждането на реален единен пазар, действителното завършване на банковия съюз и може би превръщането на съюза на капиталовите пазари в нещо повече от просто повтарящо се съобщение за пресата. Това ще направи повече за европейската конкурентоспособност, отколкото фондът за възстановяване някога ще направи.

Отделно Европейската сметна палата — независимият външен одитор на ЕС, в своя годишен доклад за 2022 г., анализиращ сметките на блока, признава, че „поддържа отрицателно становище [за бюджета] за четвърта поредна година“. В документа се посочва: „Очевидно просто не можем да продължим да заемаме пари, без да имаме план как ще бъдат изплатени”.

Фондът за възстановяване на блока е #NextGenDisaster, увит във флага на ЕС. И този дълг може да е смъртта на интеграционния процес, заключава Иън Дриа.