Парламентът прие голяма част от Бюджет 2024 и вдигна таксите за хазарт

Народното събрание прие окончателно текстовете от Закона за държавния бюджет за 2024 г., като обсъжданията продължават с приложенията за разходите на общините и държавните институции.

Гласуването в пленарна зала беше разделено в три заседания, като в днешното беше приет общ лимит на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма за 2024 г. в размер на близо 10 млрд. лв. 

Увеличен беше размерът за еднократна помощ при раждане на дете на 375 лв., за второ дете – на 900 лв., за трето дете – на 450 лв., а за четвъртото и всяко следващо – по 300 лв.

Беше прието и въз основа на акт на Министерския съвет, по предложение на министъра на енергетиката, държавата да може да придобие вземания на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“ ЕАД с номинален размер до 1,6 млрд лв. по цена, определена от независим оценител, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Това, че Министерският съвет ще придобие задълженията, не означава, че ще придобие контрола над БЕХ, обясни министърът на финансите Асен Василев, който присъства в залата по време на дискусиите.

Създаването на национална детска болница, по-високите такси за хазарта, както и частните пенсионни фондове бяха най-дълго разискваните от депутатите теми.

Националната детска болница влиза в Бюджет 2024

Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, да организира възлагането на проектиране на национална многопрофилна детска болница в София след създаването на необходимите предпоставки за това, приеха депутатите в Народното събрание като част от Бюджет 2024. Предложението беше прието с 203 гласа „за“, 2 гласа „против“ и един въздържал се.

Искаме ясно да покажем, че държавата се ангажира с изграждането на тази болница поетапно и докрай, каза председателят на комисията по бюджет и финанси и депутат от ДПС Йордан Цонев. Той посочи, че няма как да се запише предложението в по-голяма конкретика, защото по организирането на работата към момента работи комитет, в който има представители и на неправителствени организации. По думите на Цонев вече са задвижени отчуждителни процедури на терен, избран в Горна баня.

Той подчерта, че ангажиментът на държавата е „твърд и неотменен“.

Костадин Ангелов от ГЕРБ отправи критика за това, че болницата не се изгражда на първоначално избрания терен в центъра на София, но посочи, че избраният към момента терен е ясен и консенсусен. По думите му вече е проведена обществена поръчка, свързана със събарянето на сградите, които се намират там в момента. После трябва да се открие обществена поръчка за проектиране и след това – за изграждането и строителството на болницата.

Ако ме питате кога може да стане това – не го виждам да стане в следващите 4-5 години, каза Ангелов.

Той подчерта, че новият член в закона ангажира Министерски съвет с това да организира процеса, който зависи от различни министерства, а не само това на здравеопазването.

Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов уточни, че с този текст просто се конституира отговорността, а средства за изграждането на болницата има и с тях разполага Здравната инвестиционна компания за детската болница.

Иван Ченчев от БСП и Костадин Ангелов използваха темата, за да повдигнат въпроса за смяната на терена за изграждане на болницата.

„През 2021 г. водихме пак същия разговор. Един служебен министър дойде през 2021 г. и с писмо спря строителството на детската болница“, каза Ангелов, визирайки Стойчо Кацаров, който спря изграждането на детската болница в центъра на града, защото съществуващото вече скеле беше критикувано и от Камарата на архитектите, и от неправителствените организации.

Пандов подчерта, че работата на новия терен вече е на етап премахване на сгради, а процесът не започва тепърва, и в процеса участват обществеността и експерти от Европейската инвестиционна банка.

Той призова да не се говори популистки за това защо не е готово, нито да се политизира.

„Това, което се слага в този текст, не раздава пари. Това, което този текст казва, е, че тази работа трябва най-накрая да се свърши. Има Комисия по здравеопазване, има министър на здравеопазването – там е мястото да се проведе този дебат“, каза министърът на финансите Асен Василев.

Депутатът от БСП Иван Ченчев заяви, че БСП ще предложи създаването на временна комисия към НС, която да следи процеса по изграждането на детска болница.

На днешното си заседание парламентът утвърди също държавна субсидия за получен действителен глас от 8 лв. и отхвърли предложението на Павела Митова от ИТН субсидията да бъде 1 лв.

Отхвърлено беше и предложението на Корнелия Нинова и група депутати от БСП в преходните и заключителни разпоредби да се установят по-големи данъчни облекчения за отглеждането на деца.

По-високи такси за хазарт

След продължителни дискусии народните представители приеха повишаването на таксите в хазарта между два и четири пъти.

Депутатът от „Възраждане“ Петър Петров заяви, че партията му ще подкрепи промените, въпреки че тяхното виждане е, че такива промени трябва да се правят през съответните закони, а не през Закона за държавния бюджет. Според него приемането на промените крие риск от съдебни дела на оператори заради наложената по-висока такса.

Йордан Цонев от ДПС посочи, че таксите, за които става дума, са единственото данъчно облагане за някои от данъчните оператори. Той посочи, че това е същото като държавата да реши да повиши данъка от 10% на 20%.

„Как ще се нагодят данъчните субекти си е техен проблем“, каза Цонев. Той подчерта, че има формула за изчисляване на таксите, така че да няма ретроактивно действие за оператори, които вече са платили таксата си.

Цончо Ганев от „Възраждане“ призова промените в таксите да бъдат внесени в началото на годината с други закони, а не през Закона за държавния бюджет.

Финансовият министър отговори на опасенията, посочвайки, че всички хазартни оператори ще заплащат нови такси от 1 януари, а до 31 декември всички ще заплащат старите такси. „От икономическа гледна точка всички са равнопоставени“, каза той и подчерта, че не са налице договорни отношения между държавата и хазартните оператори. Асен Василев онагледи повишаването на таксите, като го сравни с вдигането на акциза за цигарите.

Според Димо Дренчев, също от „Възраждане“, има риск хазартни оператори да се откажат да си подновят лицензите и посочи, че  трябва да има преходен период, защото иначе "се уврежда тъканта на бизнес средата".

„Не съм много убеден, че след приемането на тези такси, ще има някакъв значим положителен ефект от това. Такъв голям ръст на вдигане на таксите едва ли ще бъде поносим за една голяма част от тези юридически лица, които се занимават с тази дейност“, каза Бранимир Балачев от ГЕРБ. Според него обаче това е необходимо, за да се спази по-голямата цел – да запазим 3% дефицит за влизане в еврозоната. Дълбоко се надявам, че това предложение не се прави в полза на 2-3 големи оператора, каза той.

Людмила Петкова от Министерството на финансите обясни, че таксите за разглеждане на документи и за издаване на лицензи са регламентирани в хазарта и тези, за които става дума, заместват данъчното облагане. Тя обясни, че и в целия ЕС се въвеждат такива такси, защото по отношение на онлайн хазарта и други хазартни игри, ако сървърът не е разположен на територията на България, не формира място на дейности и не може да се налага корпоративен данък. Тя уточни, че таксите, за които става дума, са форма на данъчно облагане.

Тези формули, които се предлагат, изравняват режима на облагане за всички оператори, независимо дали имат издаден лиценз, са в процес на издаване или ще им бъде издаден на по-късен етап, обясни тя.

Повишаването на таксите в хазарта беше прието при гласуването в пленарна зала.

Пенсионните фондове и НОИ

Дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

Според него предложенията граничат с квазинационализация. Предложението срещна критики и от БСП, като депутатът Георги Гьоков посочи, че според него „Възраждане“ не разбират логиката на допълнителното пенсионно осигуряване и предложението им е в ущърб не на частните пенсионни фондове, а на хората.

Георги Ганев призова за цялостна ревизия на пенсионната политика.

Депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев предложи да отпадне задължението производители на електрическа енергия със съоръжения над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на произведена от тези съоръжения електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия, геотермална енергия, горива от биомаса (с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, да внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител. Според Панев това ще доведе до по-малко инвестиции в този сектор. Неговото предложение този параграф да отпадне не беше прието.

Министърът на финансите заяви, че подкрепата на предложението би довела до отпадане на таваните за всички български индустриални производители на ток, които в момента са 200 лв. и всички фирми биха били изложени на риск да плащат над 200 лв. за индустриален ток, а това би довело до ръст на инфлацията и би застрашило членството на България в еврозоната.

Дебатите продължават с разглеждането на приложенията, засягащи разходите за инвестиционни проекти на общините.