Народното събрание прие бюджетите на всички министерства и държавни агенции

Парламентът продължи с второто четене на законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., като в рамките на днешното обсъждане успя да приеме бюджетите на всички министерства и основните държавни фондове и агенции.

Най-сериозни дискусии предизвикаха бюджетите в културната сфера, средствата за поддържане на българските военни гробища в Северна Македония и финансовата помощ за земеделските производители през 2024 г. за справяне с последиците от войната в Украйна.

По време на дискусиите в пленарната зала присъстваше и министърът на финансите Асен Василев.

При обсъждането на бюджета на Министерството на отбраната депутатът от „БСП за България“ Атанас Зафиров заяви, че към министъра на отбраната се „лее рогът на изобилието“. Според него в предложената структура на бюджета няма гаранции, че средствата ще стигнат реално до военнослужещите за увеличаване на възнагражденията. Според Румен Гечев от „БСП за България“ трябва да се инвестират средствата в персонал, а не във въоръжение, изплатено предварително, без да бъде получено.

Асен Василев посочи, че не е подписвал договор, в който да има 100% авансово плащане. Той отбеляза, че Министерството на отбраната не зависи от Министерството на финансите и към законопроекта за бюджета има Приложение 2, в което са разписани разходите на Министерството на отбраната и финансовото не е компетентно да каже дали това са правилните разходи. Той призова ресорната парламентарна комисия да работи съвместно с МО по тази тема.

На коментар на Георги Георгиев от „Възраждане“ за неизпълнени обещания на правителството, Василев отговори, че планираният тунел под „Шипка“ е проектиран, а вече е проектиран и третият мост над река Дунав и е подаден към ЕК за финансиране.

Относно средствата за Министерството на труда и социалната политика, финансовият министър заяви, че най-голямото увеличение на бюджета на социалното министерство се е случило през последните две години.

Депутати от „Възраждане“ многократно повдигаха въпроса за поддържането на българските военни гробища и паметници в Северна Македония, като министърът на финансите, подкрепен и от депутата от ГЕРБ Тома Биков, обясни, че средства за тази цел са отпуснати, но зависи от съответните министерства те да бъдат изразходвани за тази цел. В крайна сметка депутатите приеха да се дадат допълнително 200 хил. лв. за възстановяване на български военни гробища и паметници в страната и чужбина и за създаване на дигитален публичен архив за тяхното местонахождение.

По отношение на здравеопазването беше направено предложение от депутата от „БСП за България“ Георги Гьоков да се отпуснат 35 млн. лв. повече за скрининг за репродуктивни проблеми сред младите хора, като посочи, че по статистика 300 000 мъже и жени имат репродуктивни проблеми.

Асен Василев посочи, че в бюджета е предвидена част от сумата в размер на 15 млн. лв., защото според Министерството на здравеопазването тази сума ще е достатъчна за пилотните програми през тази година. Депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов посочи, че няма как увеличената сума да бъде включена в тазгодишния бюджет, защото здравното министерство все още няма готовност със съответните програми.

Относно финансирането в сферата на образованието Андрей Чорбанов от ИТН призова бюджетът на БАН да бъде увеличен, защото е драстично орязан от 10 години и Академията се опитва да догони университетите. Според разписания бюджет за БАН ще се дадат допълнително 10 млн. лв.

Асен Василев посочи, че средствата са разписани в чл. 16 като основна сума, а останалите средства ще бъдат осигурени по чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2024 г. 

БСП поискаха в бюджета за Министерството на културата да бъдат отделени 2 млн. лв. за възстановяване на Паметника на съветската армия, като предложението им остана без подкрепа.

Социалистът Иван Ченчев посочи, че културният сектор е хронично недофинансиран и е важно как ще се разпределят отпуснатите рекордни средства. Те не са само за заплати, които са изключително ниски и естествено, че трябваше да се актуализират, каза той.

Темата за средствата за земеделие беше повдигната няколко пъти по време на дискусиите. Кръстьо Врачев от „Възраждане“ поиска увеличаване на средствата за заплати в земеделието и в Селскостопанската академия. Иван Иванов от БСП също подкрепи идеята за увеличаване на средствата в сектора. Той поиска повече пари за заплатите в Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция „Борба с градушките“. Той посочи, че повишаване на заплатите на работещите ще ги стимулира да работят по-добре, защото непредотвратено бедствие струва на държавата повече.

Според него увеличаване на заплатите в БАБХ ще намали нивата на корупция в агенцията. По думите му в тази структура се шири корупция, а хората се „изкушават“ заради ниските си заплати. С още едно увеличение на заплатите от 20% бъдете сигурни, че тези изкушения ще отпаднат, каза Иванов, като посочи, че става само за 41 млн. лв. Предложението му беше отхвърлено.

С 11,6 млн. лв. ще бъдат увеличени разходите за заплати в НСО.

Темата за заплатите в различните административни структури също беше дискутирана, като Климент Шопов от „Възраждане“ предложи увеличение на заплатите в НСИ с 30%. Предложението му не беше прието. 

Според Георги Гьоков от БСП трябва да има разлики в заплатите на различните служители в агенциите, защото има разлика в работата, която вършат, но тези разлики не трябва да са толкова драстични.  Асен Василев заяви, че драстичните разлики са причинени от лобистки поправки между първо и второ четене на закона за бюджета в годините. Той посочи, че са направени анализи и има министерства, в които най-ниската заплата е 2000 лв., а постоянно казват, че са с най-ниските заплати. Същевременно по думите му има други с много важна роля, но същевременно заетите там взимат по 900 лв. 

Министърът на финансите отчете, че диспропорциите са големи не само между структурите, но и вътре в структурите.  Той посочи, че има отделена обща сума, която Министерски съвет да използва, за да изправи тези диспропорции.

Иван Иванов от БСП повдигна темата за държавната помощ за земеделието за 2024 г., която беше предоставяна на българските производители през изминалата година за преодоляване на последиците от войната в Украйна. Според него страната може да поиска от ЕК да промени финансовата рамка на помощта. Липсата на тези средства в бюджета означава, че следващата година държавата обръща гръб на тези земеделски производители, каза Иванов. Проблемът за помощта към земеделците беше повдигнат и от Десислава Танева от ГЕРБ. Ализан Яхова от ДПС също подкрепи искането за повишаване на средствата за сектора.

Асен Василев обясни, че за 2024 г. е предвидено увеличение на средствата за земеделските производители с 505 млн. лева повече. Той посочи, че увеличаването на финансирането ще е по линия на национални мерки и на стратегическия план.

В бюджета са предвидени близо 3 млрд. лв. за Министерството на труда и социалната политика, над 1 млрд. лв. за Министерството за здравеопазването, като за персонал са заделени над 500 млн. лв. За МОН са предвидени над 1 млрд. лв., за транспортното министерство – близо 700 млн. лв., а за Министерството на младежта и спорта – близо 140 млн. лв.

Без дебати бяха одобрени бюджетите на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на иновациите и растежа, Министерството на енергетиката, Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 

В днешното гласуване бяха одобрени и размерите на бюджетите на общините за 2024 г. Обсъжданията ще продължат на утрешното заседание на Народното събрание.