Парламентът прие частично Бюджет 2024 на извънредно заседание

Парламентът прие на второ четене основните параметри на Бюджет 2024, като второто четене в пленарна зала ще продължи в следващите дни. Гласуването на Закона за държавния бюджет не беше предвидено за днешното извънредно заседание, което трябваше да завърши с приемането на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

След безредиците в Народното събрание по-рано през деня заместник-председателят Росица Кирова на три пъти опита да прекрати заседанието, но след предложение в дневния ред да влезе и частично гласуване на държавния бюджет, тя даде час почивка, след която заседанието продължи.

„В боеве не участваме, но в дебат с аргументи - да“, заяви лидерът на „БСП за България“ Корнелия Нинова. Тя призова текстовете от Закона за държавния бюджет да се четат един по един.

„Въведохте грешна и порочна практика да се четат 50 текста наведнъж и след това, който иска, да се изказва върху каквото иска. Така се губи логиката на закона и се обезсмисля целият дебат“, каза още Нинова.

По-голямата част от дискусиите беше посветена на първия член от законопроекта, който обхваща основните параметри на приходната и разходната част.

Депутатите приеха заложени приходи, помощи и дарения за 2024 г. в размер на над 43 млрд. лв., като от тях над 38 млрд. лв. са предвидените данъчни приходи, от които около 6 млрд. лв. корпоративен данък  Очаква се да бъдат събрани над 18 млрд. лв. от ДДС. В приетата бюджетна рамка разходите възлизат на близо 24 млрд. лева. За следващата година вноската в общия бюджет на ЕС ще е малко над 2 млрд. лева.

Най-много дискусии в пленарна зала предизвика създаването на фонд „Стамболов“ за финансиране на образованието на даровити студенти във водещи чуждестранни университети, като заложените 5 млн. лв. предвиждат завършилите навън да се връщат и да работят в България за пет години.

Депутатът от ИТН Тошко Йорданов се обяви против създаването на фонда, а според Цончо Ганев от „Възраждане“ това е начин за кражба на средства през образованието.

Финансовият министър Асен Василев, който беше в пленарна зала, обясни, че има талантливи български деца, приети в световни университети, които получават стипендии там, но идеята на фонда е да се опита да ги върне обратно.

Идеята е да се отпусне безлихвен заем, който да се опрости, ако се върнат да работят 5 години в България, обясни Василев.

Бюджетът предвижда повече средства за образование и средства за увеличаване на стандарта за яслена и целодневна група в детските градини. Средствата за компенсиране на деца, неприети в държавни и общински заведения заради недостиг на места, са 10 млн. лв.

Допълнително 39 млн. лв. са предвидени за увеличение на възнагражденията на академичния състав, като средства се отпускат и за БАН (10 млн. лв.), и за Селскостопанската академия (3 млн. лв.)

Отпускат се допълнително 68 млн. лв. за култура, с което общият бюджет за сектора става 520 млн. лв.

„Крайно време е да погледнем към културата по начина, по който беше заявено, защото не става дума само за заплати. Тези хора достойно работят и поради тази причина имат нужда не само от заплащане, но и от средства за ремонти, инвестиции в културата и теренни разкопки“, каза Иван Ченчев от „БСП за България“, като подчерта, че културата и спортът са „хронично недофинансирани сектори“.  

„Аз не помня област за последните 25 години, която да е вдигана със 150 млн. за една година. Няма такова увеличение. Мислех си, че бюджетът ще бъде критикуван във всяка друга област, но не в тази“, каза депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Депутатът от „БСП за България“ Иван Иванов отчете, че в бюджета няма достатъчно подпомагане на българските земеделци и липсват политики в сектор „Земеделие“. Според него 2024 г. ще бъде „краят“ на голяма част от земеделските производители, защото няма да бъдат подпомагани по линия на средствата за преодоляване на последиците на войната в Украйна.  

Ангел Георгиев от „Възраждане“ говори над 20 минути за средствата за български културни центрове в чужбина, поставяйки акцент върху град Тараклия в Молдова и центровете в Македония.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков му отговори от парламентарната трибуна, че има предвидени повече средства за българския културен център в Скопие, но подчерта, че трябва да се работи за създаване на позитивен образ на страната ни в Македония.

„Няма да стане само с хулене, трябва да стане с добра дума“, каза той.

Тошко Йорданов от ИТН и Георги Свиленски от „БСП за България“ неколкократно се усъмниха в това дали заседанието се провежда според правилника, след като по-рано през деня заместник-председателят на НС Росица Кирова обяви край на пленарното заседание, но по-късно го възобнови. Според депутата от „БСП за България“ Кристиан Вигенин е недопустимо добавянето на точки в извънредни заседания на парламента. Той посочи, че за първи път в историята се отправя предложение за гледане на половин законопроект и посочи, че заседанието може да стигне и до Конституционния съд.

Кирова заяви, че вероятно за първи път в историята на Народното събрание са били заглушени аудиосистемите и пътят до трибуната е бил блокиран, а е трябвало да се разнася микрофон.

„Бюджетът е отвратителен, а Асен Василев трябва да бъде уволнен“, каза Тошко Йорданов.

Ирена Анастасова от парламентарната група на социалистите се усъмни в това дали предвидените средства за образование ще достигнат обещания размер на учителските заплати от 125% от средната за страната.  

„Да мерим процент от БВП в която и да е област, това министерство на финансите няма да допусне. Пари в чувал не трябва да се дават, пари трябва да се дават за реални дейности, които да се свършат“, каза Асен Василев и посочи, че за изчисляване на заплатите са използвани последните реални данни на НСИ от края на октомври и на база тях са разчетени отделените средства.

„Ако искате да смятаме средства на прогноза, няма да стане“, каза той.

Народният представител от „Възраждане“ Петър Петров заяви, че средствата за съдебната власт за орязани, като повдигна въпроса и за предвидените в бюджета пари за МВР.

Асен Василев обясни, че въпросът е как съответните управленци ще решат да разходват средствата, заложени в бюджета.

„Не е работа на Министерството на финансите да казва на МВР или на ВСС как да си изразходват парите. Те трябва да зададат политиката и да направят баланса между различните видове разходи. Балансът винаги е труден. Няма система, в която и да е държава по света, която да каже: имаме достатъчно средства“, каза Василев.

Кристиан Вигенин отново взе думата, за да подчертае позицията си, че процедурата е опорочена и решенията, които си взимат по време на заседанието, са оспорими.

След дългите дискусии по първия член от законопроекта, депутатите го приеха, а след това гласуваха и останалите предложения до член 10.

С голямо мнозинство депутатите приеха и предложението на ИТН за създаването на пилотна програма за репродуктивен генетичен скрининг за носителство на генетични заболявания като спинална мускулна атрофия, муковисцидоза, таласемия. 

След предложение на Йордан Цонев дискусиите бяха прекратени малко след 20:00 ч., а депутатите ще продължат с работата си по време на извънредно парламентарно заседание във вторник, когато ще разгледат на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.