Депутатите решиха таванът за разплащания в брой да остане 10 хил. лв.

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бяха приети на второ четене в Народното събрание. Основните дебати в пленарната зала бяха предизвикани от темата за тавана за разплащанията в брой, който според сега действащото законодателство е 10 хил. лв.

По време на обсъжданията в комисията по бюджет и финанси предложението прагът да бъде намален на 5 хил. лв. беше отхвърлено. Въпреки това днес депутатът от ПП-ДБ Венко Сабрутев предложи той да се намали на 8 хил. лв., за да не бъде преходът рязък. Идеята обаче беше отхвърлена.

Според Тошко Йорданов от ИТН няма такъв таван в Германия и не е необходимо да бъде въвеждан и в България.

„Ние от „Възраждане“ не искаме да вървим към безкешово общество“, каза депутатът Димо Дренчев и посочи, че според него ограничение на плащанията в брой изобщо не трябва да има.

Много години различни правителства постепенно намаляваха прага за кешови плащания и ако тръгнем сега да го увеличаваме, това ще бъде лош сигнал, каза Мартин Димитров от ПП-ДБ. Нашата цел е, без да товарим излишно българските граждани, те постепенно да минават към електронни способи за разплащане, каза още той.

„Грешка би било да намалим прага от 10 хил. на 5 хил. лв., но също такава грешка би било да го увеличим. Разумният подход е прагът да остане 10 хил. лв., или ако има намаление, то да е минимално“, каза Мартин Димитров. Той изрази мнение, че запазването на прага трябва да бъде съпътствано от стимули за използване на електронни методи за разплащане.

Според Тошко Йорданов преминаването към електронни способи за разплащане не е нужно, защото банковите такси са много високи.

Депутатът от „БСП за България“ Румен Гечев посочи, че се смесват проблемите с кешовите плащания и банковите такси. Според него е проблем на БНБ и народните представители, че не са решили казуса с банковите такси, приходите от които за банките растат стремглаво.

Според Любен Дилов-син от ИТН пакетът данъчни закони не се съобразява с много фактори, като присъствието на хора от трети страни на пазара на труда, които не могат да получават възнагражденията си по банков път. Той посочи и че много хора в ресторантьорския бранш имат проблем с частните съдебни изпълнители и не искат да получават заплатите си по банков път. Според него законова поправка за недосегаем минимум по сметките на длъжниците би свършила работа за изсветляване на икономиката, предоставяйки възможност.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев посочи, че е всеизвестен факт връзката на кешовите плащания със сивата икономика и прането на пари. Той обясни, че прагът за тези плащания в по-голямата част от Европа е около 5 хил. евро, затова и депутатите в бюджетната комисия са решили той да остане 10 хил. лв.

„Чукаме на отворена врата. Очевидно е, че залата гласува по комисия, а комисията реши да останат 10 хил. лв.“, каза Цонев.  

Той припомни, че сигурно сме единственият народ, който има положителен литературен герой, който избягва данъчно облагане.

Бяха приети и промени, които засягат изграждането на фотоволтаици само на неполивна земеделска земя от седма до десета категория.  

По време на гласуванията в зала беше прието във всички заведения с две и повече звезди да има задължително ПОС терминал.

Отпадна обаче отхвърлената от бюджетната комисия идея лице, подало информация за укриване на данъци и осигуровки в размер на най-малко 100 хил. лв., да получава като възнаграждение 10% от сумата. Идеята стана популярна като „донос-бонус“.

Не беше подкрепено и предложение в определени случаи директорът на Агенция „Митници” да има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници” да имат правомощията на директори на териториални дирекции в НАП.

Предстои останалите данъчни закони – Законът за ДДС, корпоративното подоходно облагане и Законът за местните данъци и такси, да бъдат разгледани от бюджетната комисия, а в понеделник в пленарна зала влиза Законопроектът за държавния бюджет за 2024 г.