Към момента все още сме далече от дълговата спирала, но това по никакъв начин не трябва да ни успокоява. Генерирането ежегодно на 3% дефицит води до доста скоростното му нарастване. Вместо да се завърнем към по-традиционната ни и градивна фискална политика, която сме водили в предишни години, ние продължаваме с лекомислен похват да генерираме големи дефицити, но без да виждаме реформи. Това мнение изрази пред БНР доц. д-р Джеймс Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет на България, заместник-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
„В номинално изражение дългът нараства с високи темпове. В момента той все още е на ниско ниво спрямо средноевропейския. Но е важна и скоростта, с която се повишава. Това увеличава разходите за лихви и те доста ще ни тежат в следващите години“, прогнозира експертът.
По думите му, когато поемаме дългове, те трябва да бъдат насочени към създаване на благоприятна среда за икономически растеж.
Доц. Йоловски смята, че в момента основният двигател на разходите в бюджета са пенсиите и напомни, че бюджетът разчита на заложените високи капиталови програми, които обаче са с голям процент на неизпълнение.
„Минималната заплата и пенсиите се вдигат, но ако ги вдигаме в номинално изражение, а в същото време има висока инфлация, в реално изражение те ще си останат почти същите и няма да можем да си купим повече, посочи той и напомни, че това наблюдаваме през последните две години. – Когато имаме несъответствие между възнагражденията и производителността на труда, това е много силен проинфлационен импулс.“
Според доц. Йоловски в страната ни липсва и другият производствен фактор – капитал, изостават и инвестициите.
„Оказва се, че не управляваме добре инвестициите си. Трябва да се въведе методика на капиталово бюджетиране, за да постигнем по-добро управление на публичните инвестиции и по-високо изпълнение на тези разходи“, съветва експертът.
Доц. Йоловски коментира и надценяването на приходите. „Прогнозата за икономическо развитие и растеж на БВП е изключително оптимистична. Вече виждаме индикации от Европа и от българската икономика, че вървим към едно забавяне. Ако не изпълним прогнозата за БВП, бихме могли да очакваме по-ниски приходи, които ще доведат до по-висок дефицит", предупреди той.