Решение на Конституционния съд в Германия излага на риск управляващата коалиция

Германският парламент в четвъртък трябваше да одобри окончателно трудно договорен бюджет, но по-малко от 24 часа преди това върховен съд на страната хвърли финансова – а и политическа, ръчна граната в процеса, пише Financial Times.

В ход, който ще окаже натиск върху вече поразцепеното коалиционно правителство на Олаф Шолц, съдиите в конституционния съд в Карлсруе определиха, че ще бъде отменено финансиране в размер на 60 млрд. евро за чиста енергия и индустриални проекти.

„Правителството ще обърне голямо внимание на това решение на Федералния конституционен съд“, каза Шолц в бързо организирана пресконференция в канцлерството в сряда.

Канцлерът настоя, че вотът в Бундестага по държавния бюджет ще продължи, както е планирано.

Ако бъде одобрен обаче, вотът ще заключи плановете за редовни правителствени разходи за следващата година и коалицията ще остане без почти никакви възможности да запуши финансовата дупка, отворена от съдебното решение. Отсъждането засяга почти изключително проекти, защитавани от коалиционния партньор на Шолц – Зелената партия, много от които са финансирани „извънбалансово“.

За консервативната опозиция Християндемократите, които заведоха делото срещу правителството в конституционния съд, решението е огромна политическа победа и триумфално утвърждаване на строгата фискална ортодоксия в Берлин.

Съдът в Карлсруе постанови, че прехвърлянето от правителството на неизползвани спешни средства на стойност 60 млрд. евро от пандемията към специален зелен фонд нарушава конституционно заложената „спирачка за дълга“ на Германия, която поставя твърди ограничения върху държавните разходи.

„Това решение подкопава цялото финансово и бюджетно планиране на федералното правителство“, каза лидерът на ХДС Фридрих Мерц. „Показват са им ясни граници... това е краят на бюджетирането в сянка“.

Маркус Зьодер, ръководител на Бавария и лидер на сестринската партия на ХДС, ХСС, не беше толкова предпазлив в изказването си. „Всяка легитимност за продължаване на управлението приключи. Едно правителство не може да продължава така“, каза той.

Конституционният съд принуждава правителството незабавно да спре разпределянето на средства от Фонда за климата и трансформацията (KTF), крайъгълния камък в плановете на коалицията за декарбонизация, дигитализация и съживяване на мудната икономика. Фондът планираше да отпусне над 177 млрд. евро субсидии през следващите три години.

Освен ако не бъдат намерени заместващи средства, KTF, на която бяха отпуснати спорните 60 млрд. евро, ще трябва радикално да ограничи амбициите си.

„Това значително би намалило икономическия растеж“, казва Себастиан Дулиен, икономист от мозъчния тръст Hans Böckler Foundation. Политически, добавя той, въздействието може да бъде по-непосредствено.

Решението наистина забива клин в най-чувствителната линия на разлома на управляващата коалиция – между фискално консервативния министър на финансите Кристиан Линднер, лидер на либералната партия FDP, и вицеканцлера и министър на икономиката на Зелените Робърт Хабек, чиято политическа програма сега е на пух и прах.

„Парите бяха ключов елемент за задоволяване на желанията на коалиционните партньори“, каза Дулиен. „Ключовите проекти на Зелената партия сега са застрашени... трудно е да се види как Зелените могат да останат в коалиция, ако не може да се намери алтернативно финансиране за проекти за декарбонизация“.

Безизходицата вероятно ще постави началото на интензивен дебат в Германия относно конституционните ограничения, наложени върху публичните разходи. Съгласно спирачните правила правителството е ограничено до поддържане на дефицит, еквивалентен на едва 0,35% от БВП годишно.

Германия е най-слабо представящата се голяма развита икономика в света със засилваща се нужда от сериозни инвестиции в области като цифровизация и преминаване към възобновяема енергия.

Най-голямата икономика в Европа се сви с 0,1% през третото тримесечие спрямо предходното, а Европейската комисия прогнозира тази седмица, че ще се свие с 0,3% тази година.

Фридрих Хайнеман, икономист от Leibniz Centre for European Economic Research, каза, че решението може да доведе до последващи искове срещу други извънбюджетни фондове, изготвени за заобикаляне на дълговата спирачка. Те включват правителствения фонд за икономическа стабилизация от 200 млрд. евро и няколко по-малки, създадени от регионални провинции, като Саарланд, Северен Рейн-Вестфалия и Берлин.

„Това ще постави началото на интензивен дебат“, каза той.

Правилото обаче е малко вероятно да се промени, тъй като ще изисква мнозинство от две трети и в двете камари на парламента.

По-вероятният път напред може да бъде правителството да се позове на друго извънредно положение – този път във връзка с войната в Украйна – и да разреши законово освобождаване от дълговата спирачка, както направи по време на пандемията. Това обаче също може да бъде оспорено по закон, тъй като войната бушува от началото на 2022 г.