Лихвени плащания за 2 трлн. долара връхлитат правителствата по света

Светът прекара последното десетилетие, дори повече, възползвайки се от рекордно ниските лихви, за да трупа дълг. Безпрецедентната сметка за плащане обаче идва, пише Wall Street Journal.

Очаква се правителствата да похарчат нетно 2 трлн. долара за плащане на лихви по дълга си тази година, след като по-високите лихвени проценти оскъпиха заемите. Сумата е с 10% над тази от 2022 г., показва анализ на данни на Международния валутен фонд, изготвен от консултантската компания Teal Insights, и отделен анализ на Fitch Ratings. До 2027 г. сумата може да стигне 3 трлн. долара, посочва Teal Insights.

Ръстът на разходите за лихви оставя правителствата с труден избор. Тъй като обслужването на дълга отнема повече приходи, политиците са изправени пред непопулярни решения да увеличават данъци, да намаляват разходи или да поддържат дефицити, които ще увеличат разходите за лихви. Това се случва, докато са изправени пред по-високи военни разходи на фона на ескалиращата геополитическа несигурност, както и пред разходи в отговор на екстремните и скъпи метеорологични събития и грижа за бързо застаряващото население.

В развиващия се свят компромисите са дори по-ярки – между плащания по дълга и извършването на други необходими плащания, например заплати за държавни служители или за внос като пшеница и гориво. Разходите за лихви на правителствата са само една част от нарастващото дългово бреме на света. Това не включва разходите за изплащане на облигации, които падежират, или лихви, дължими от потребители и компании по дълговете им.

Ръстът на разходите за дълг е особено изразен в САЩ – най-голямата икономика в света и държавата с най-голям дълг. Федералното правителство на САЩ похарчи рекордните 659 млрд. долара за нетни плащания на лихви миналата фискална година, посочват от Министерство на финансите. На ниво от 2,45% от брутния вътрешен продукт нетните лихвени плащания са най-големият дял от икономиката от 1998 г. насам, посочват от министерството.

Нетните лихви вече са един от най-скъпите държавни разходи в САЩ след разходите за отбрана и за програми като Medicare. С времето Бюджетната служба на Конгреса очаква, че нетните лихви може да се превърнат в най-големия държавен разход. Разходите по дълга може да растат по-бързо, ако лихвените проценти са по-високи от очакваното.

Дори при нарастващо дългово бреме икономиката на САЩ остава силна. Въпреки това по-големите лихвени плащания в крайна сметка може да натежат на икономическия растеж, казват икономистите, тъй като парите се вливат в държавните облигации, а не в частни предприятия, повишаващи производителността.

Макар да се очаква САЩ да държат една трета от всички лихви по държавен дълг, платени тази година, проблемът на растящите разходи измъчва много държави. А голяма част от света преживява по-голям икономически спад от САЩ.

Китайската икономика изпитва трудности да се справи с планината от дълг, поета от местните правителства и имотните предприемачи, за да захрани инфраструктурния тласък на страната.

Голяма част от държавните заеми на Китай се трупа от местните власти и е извън баланса, което прави трудно проследяването ѝ. Анализаторите оценяват, че т.нар. механизми за финансиране на местното правителство, или LGFV, са натрупали дълг от над 9 трлн. долара, което се равнява приблизително на половината от БВП на Китай.

Дълговият проблем на Китай произлиза не от растящи лихви, а от мащаба и скоростта, с която се поема дълг. Много инвестиции се представят слабо, връщайки много по-малко от лихвите, които LGFV трябва да платят на кредиторите си, посочва Rhodium Group.

Пекин се ангажира да смекчи ситуацията, предлагайки подкрепа на имотния сектор и помагайки на местните правителства да разменят дълга на LGFV за по-евтини облигации, подкрепени от правителството, посочват местни медии. Междувременно потребителите свиват разходите, докато цените на недвижимите имоти се понижават, което натежава върху западните марки, зависещи от китайските потребители за продажби.

„В крайна сметка тайната за разрешаването на дълга изобщо не е тайна: това е политически процес на разпределяне на загубите“, казва Майкъл Петис, професор по финанси в Guanghua School of Management на Пекинския университет. „Лошата новина е, че типичните губещи са тези, които са политически най-уязвими: домакинствата“.

В Европа остават опасенията относно силно задлъжнелите страни като Италия, но общите нива на дълг се очаква да намалеят през следващите години. Очаква се правилата на Европейския съюз, изискващи членовете да ограничат бюджетния дефицит до 3% от БВП и съотношението дълг към БВП до 60%, да влязат в сила през следващата година, дори докато страните увеличат военните разходи след нахлуването на Русия в Украйна. Тези правила бяха спрени поради пандемията и енергийната криза.

Инвеститорите стават все по-чувствителни към плановете за разходи на правителствата. Предложенията на администрациите в Италия и Обединеното кралство за намаляване на данъците подхранват нестабилността на пазара.

В по-бедните страни политиците вече избират между разходите за гражданите и решаващия внос или плащането на дълг.

Лесетя Кеганяго, управител на централната банка на Южна Африка, каза в интервю миналия месец, че в момента страната му харчи повече за лихви по дълга, отколкото за здравеопазване. „Изглежда, че скоро това може да се случи и с образованието“, каза той.

Очаква се около десетина страни тази година да похарчат една четвърт или повече от приходите си за плащане на лихви по държавния дълг, показва анализът на Teal Insights на прогнозите на МВФ. За повечето развити пазари това съотношение е под 10%.

В Египет, където се очаква лихвите по дълга да достигнат близо 40% от държавните приходи тази година, правителството изпитва трудности да плати за вноса на пшеница и наскоро се опита да направи бартерна сделка с Кения за внос на черен чай, показват съобщения в медиите.

Правителството на Пакистан намалява разходите за образование, здравеопазване и развитие, тъй като разходите за лихви експлодираха. Дълговата криза е довела до бедност на 12,5 млн. души през изминалата година, посочва Световната банка.

Тийл Емери, основател на Teal Insights, изказва опасения, че повече страни ще бъдат принудени да просрочат задълженията си, тъй като повишаването на лихвите спира финансирането. Китай се оттегли от кредитирането на развиващия се свят, тъй като много от тези проекти са затруднени, а Пекин не успява да овладее собствената си дългова криза. Мениджърите на активи и други инвеститори се отдръпнаха от рисковите залози в развиващите се страни, тъй като нарастващите лихвени проценти по ултрасигурните облигации на САЩ ги привличат.

„Имаме тази тлееща криза на развитието“, казва Емери. „Всеки долар, който ще плати обслужването на дълга, не е долар, който ще помогне на образованието, за изграждането на инфраструктура, която ще създаде растеж. Виждате нарастване на бедността“.