Според него проектобюджетът за 2024 г., представен от Министерство на финансите миналата седмица, ще бъде приет в изнесените параметри, но показва сериозна липса на диалог.
Бюджетът е разчетен при брутен вътрешен продукт от 205,8 млрд. лева, което включва ръст на БВП от 3,2% и средногодишна инфлация от 4,8%. Дефицитът е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг ще се увеличи, но се очаква да остане на същите нива като процент от БВП – 23,8%. Заложени са рекордни инвестиции от над 12 млрд. лв. капиталови разходи, 50% ръст спрямо 2023 г.
По думите на икономиста конкретни параметри в проектобюджета са доста съмнителни, но най-притеснително, според Станчев, е, че от три години при шест избора се вижда, че целият процес на управление в България изисква диалог и обсъждане.
„В момента няма диалог, а трябва да има – първо, защото нямаме ясни мнозинства на централно и общинско равнище, и второ – т.нар. „сглобка“ не е сглобка, тя е щафета“, посочи доц. Станчев. Той настоява да бъдат заложени повече буфери и да няма такова „амбициозно, меко казано, харчене“.
Икономистът смята, че при икономическо възстановяване и прогнозирано успокояване на инфлацията не е ясно защо се предлага увеличаване на пенсиите с 11% и на минималната работна заплата до 933 лв. "Правите увеличения, които са над ръста на икономиката – вземате от тези, които работят повече, и давате на тези, които работят по-малко", коментира доц. Станчев.
Той напомни, че в бюджетната философия на правителствата от няколко години присъства идеята, че с държавни разходи се увеличава потенциалът на икономиката. Той предупреди, че никой не отчита, че всеки държавен разход трябва да бъде взет от друг. „По-добре е да се спазва друг принцип – за такива трудни ситуации да има определени резерви и хората да се оставят сами да избират какъв режим на данъци да използват“, заяви доц. Станчев.
Ще се вдигне ли максималният осигурителен доход, без да има сериозен диалог с технологичния сектор? Как да се защитят интересите на бизнеса, за да не се промени конкурентната среда в България? Докога ниските лихви у нас ще противодействат на негативните ефекти, които идват в икономиката през износа и от забавянето на европейската икономика? С колко ще се увеличи данъчната оценка на жилищата и как ще се впише тя в пакет с други промени в данъчната политика и процесите на финансова децентрализация на общините?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.