„Счетоводният“ анализ на МФ за културата светва „червена лампа“ в сектора

Недофинансиране, недостиг на административен капацитет и лоша комуникация между отделните структури са част от проблемите, отчетени по време на кръглата маса за устойчиво развитие на българската култура, организирана от Обсерваторията по икономика на културата.

„Счетоводният анализ на Министерството на финансите беше една червена лампа за нас и да излезем с контраанализи. Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. Ние трябва да имаме своя социален анализ – разходи и ползи, за да отстояваме мястото на българската култура“, каза директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева.

Представеният от Министерството на финансите анализ съпоставя финансирането на културни институти с финансовите им резултати за 2022 г.

Андреева посочи, че голяма част от дейностите в рамките на група „Култура" не получават увеличение на финансирането или получават крайно недостатъчно за постигане на устойчиво финансиране на българската култура. Според Андреева данните са показателни за политическата оценка на културата. В бюджета за 2024-2026 г. за култура е предвиден 0,5% от БВП, докато значително повече по данни на Евростат отделят държави като Унгария (1,3%), Естония (1,1%) и Латвия (1,1%), Хърватия (1%), Полша (0,8%), Чехия (0,8%), Литва (0,8%), Словакия (0,7%).

Тя отбеляза, че недофинансиране има и по отношение на обществените медии, като и там бюджетът е по-нисък от този в съпоставими държави от Централна и Източна Европа.  

Ако бюджетът за 2024 г. влезе в този вид, аз ще гласувам против него, каза председателят на комисията по култура в парламента Тома Биков.

Според него анализът на финансовото министерство за културните институти трябва да се разглежда като симптом. „Там културата се мери на количествен принцип и това не е първият момент, в който Министерството на финансите мери културата в количество, а не в качество. Това е традиционна практика от 25 години насам“, каза той. След пазарните реформи се оказа, че културата също и е реформирана на пазарен принцип, каза още Биков, като допълни, че дори и част от културата да може да се самоиздържа така, това не гарантира качество.

Биков отбеляза, че количеството трябва да присъства, но като спомагателен механизъм.

„Няма култура, която да бъде помнена с количеството си. Има много култури, запомнени само с качеството си, с качествените си произведения“, каза още той.

„Ако днес вземем решение, че сменяме подхода, резултатите от това ще дойдат след 10-15 години. Колкото повече обаче се бавим, има риск за унищожаване на културната инфраструктура – не говоря за сгради, а за човешкия капитал“, каза Биков.

Той обърна внимание на периферията на страната, като посочи, че увеличаването на доходите на заетите в образованието води до „изсмукване“ на културата откъм човешки капитал, защото много от заетите в сферата се преквалифицират и стават учители.

„Особено в малките населени места, това ще затвори културни институти“, каза Биков и подчерта, че е необходима не само стратегия за култура, но и административен капацитет за осъществяването ѝ.

Той обърна внимание на ниския административен капацитет на Министерството на културата заради ниското заплащане.

„Културата струва много пари навсякъде по света. Въпрос на държавата е да реши колко пари ще отдели за това. Тези пари нямат директна възвращаемост. Те трябва да се дадат, за да има косвена възвръщаемост след 20 години, когато сме възпитали деца с висок вкус и усещане за стил, а не когато се блъскат по улиците със скъпите си коли“, каза Биков.

Министерство на културата да престане да бъде просто разпределител на средства, поиска зам.-министърът на културата Виктор Стоянов.

„Ние планираме да преструктурираме част от дирекциите, така че да направим дирекция "Стратегическо планиране и анализи", защото такава няма“, каза Стоянов.

Той отчете нарастващи отговорности на министерството, но без да имат финансов или административен капацитет. „Повечето неща са на ръчен режим. Казвам го, за да дам сигнал как трябва да преструктурираме цялата система на културата, за да бъдем адекватни и да се впишем в системата на европейското културно дело“, каза Стоянов.

Той подчерта значението на читалищата и библиотеките в малките населени места и ролята им на мрежи, чрез които обществото да се запознава с европейската култура, за да не се страхуват от нея. Той даде за пример спирането на филма „Близо“ под влиянието на националистически формации именно заради неразбиране.

Според Виктор Стоянов Министерството на културата не трябва да бъде централизирано като донор на финансиране, защото няма капацитет да приеме предизвикателствата на съвременната култура само.

Съгласно наше проучване за обезпечеността с културни институти по територията на държавата в 41% от общините няма нито един културен институт – не само в центъра на общината, но на цялата територия на общината, каза по време на кръглата маса Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Тя посочи, че в 90 общини гражданите нямат пряк достъп до културни институти и трябва да се започне работа в посока действащи механизми за мобилност в сферата на културата.

Тя обърна внимание на рисковете, които Бюджет 2024 залага с вдигането на минималната работна заплата, която ще се приближи до заплатата, която получават експертите в общински културни институти, а това ще направи трудно задържането им в сферата.

„Системата, по която се разпределят средствата за култура, е остаряла и архаична“, каза още Георгиева и допълни, че общините всяка година дофинансират културните институти, защото държавата финансира само 11, а всички останали разчитат основно на общинските бюджети.

„Най-големият ни дефицит е липсата на координация на централно и местно ниво. Комуникацията върви само по вертикала или само по хоризонтала, но двете линии не се срещат, така че да се постигне ефект“, каза още тя.

По време на кръглата маса беше засегнат и въпросът с финансирането на обществените медии. Генералният директор на БНР Милен Митев обърна внимание на обезценяването на журналистическата професия, което води до това, че все по-рядко хората избират журналистиката като своя кариера.

„Тук беше споменато нееднократно, че в бюджета за 2024 ще се набляга на капиталовите разходи. При нас капиталовите разходи остават на нивото от 2012 г., когато са намалени спрямо 2011 г.“, каза Митев и посочи, че за да се модернизира техническата база, трябва първо да се направят инвестиции.

Той отбеляза и ролята на обществените медии за повишаване на медийната грамотност.