Започнаха ли трансформациите в икономиката заради високите лихви?

Достигнаха ли лихвите на централните банки пиковите си стойности и по какъв начин това се отразява на пазарите и икономиките, коментираха финансови експерти, инвеститори, банкери и икономисти, които се събраха на една от най-утвърдените финансови конференция в региона - Investor Finance Forum.

Решенията, които ще се вземат на капиталовите пазари, ще са информирани, а технологиите ще имат движеща сила в алгоритмите за търговия и риск, прогнозира председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов при откриването на форума. 

Атанасов напомни, че изминаха три години, белязани с турбуленции и катаклизми в почти всички сфери на обществото. „Имахме сериозни теми за размисъл за предизвикателствата, пред които сме изправени, ефективни ли са решенията и имаме ли визия за икономическата и финансова среда“, посочи той.

Бойко Атанасов. Снимка: Investor Media Group

Камен Колчев, председател на съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг, отбеляза, че несигурността има много посоки – цикълът на икономиката, войната, предстоящите избори в САЩ. Той е на мнение, че сред „хубавите неща“ е лихвите да достигнат своя пик и очаква икономиката да оцелее на тези нива.

По време на отрицателните нива на лихвите се финансираха „зомби компании“, но настъпва период на отрезвяване, коментира Илия Караниколов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българска банка за развитие. По думите му в България в момента левовият пазар е с по-ниски лихви от тези в еврозоната, където се засилва възприятието за по-голям риск.

Асен Стойчев, директор "Частно банкиране" във Fibank, очаква пазарите на Запад да задържат сегашното положение с лихвите до края на годината, но напомни, че вече се заговори за липса на „меко кацане“ въпреки очакванията на американския Федерален резерв да не настъпи рецесия. Той посочи, че рецесия има не само в Германия, но вече се усеща и в индустриалното производство в България. Банкерът смята, че трябва да се преценява дълбочината и продължителността, както и кои сектори от икономиката са засегнати.

Финансовият сектор е силно регулиран, особено след 2008 г., но въпреки това всичко се развива много динамично, посочи Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“.

„Страховете ми са вторични какво мислят хората, които взимат решенията. Лихвите у нас са ниски  – около 5% при инфлация 12%. Опасявам се, че много хора в корпоративния свят и правителствата имплицитно пренаписаха мандата на централните банки с намеса в корпоративния сектор, за да дойдат пак безплатните пари“, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Институт за пазарна икономика.

По думите му рецесията в Германия създава усещане, че тя ще се превърне в "новия болен човек" на Европа след Испания и Италия. Икономистът напомни, че при предишната криза Германия издърпа икономиката на ЕС, но това сега може да не се случи, ако има структурни проблеми на пазара на труда и недостиг на иновации за производството.

От ляво надясно: Мирослав Маринов, Илия Караниколов и Лъчезар Богданов. Снимка: Investor Media Group

Дали не сме след събитията

Камен Колчев обърна внимание, че България като малка държава трябва да реагира адекватно, но заради липсата на качествени политици управлението на финансите се свежда до това да „закърпим бюджета“ и свалим дефицита заради изискванията за влизане в еврозоната. Той настоява процесите в държавата да се управляват по-добре. И предупреди, че нивото на политически риск е значително, след като няма „играчи с ясни политически платформи“. Колчев обаче оценява, че политическият риск не е толкова голям, бизнесът се справя и икономиката върви напред.

Заради политическия риск изоставаме, въпреки че не сме в толкова лоша позиция по пътя към еврозоната, където има държави с по-лоши показатели и също са с бюджетен дефицит, посочи Асен Стойчев.

Асен Стойчев. Снимка: Investor Media Group

Ерата на технологиите

Технологиите играят голяма роля в ББР и целта е да се предложат банкови продукти, които да отговарят на действителните нужди на бизнеса, и така да се оптимизира вътрешната среда, коментира Илия Караниколов.

Мирослав Маринов заяви, че не вярва в т.н. „деглобализация“, но добави, че "Зелената сделка", част от която е декарбонизацията, изисква много инвестиции, за да се пригодят икономиките на различните държави към новата реалност.

Според Лъчезар Богданов заради глобализацията икономическият процес може да се върне към високите лихви. „Забравихме да говорим за структурата на германската икономика“, посочи той свързаността между икономиките в Европейския съюз.

Ивайло Лаков, главен редактор на Bloomberg TV Bulgaria и модератор на панела, напомни за разликите в технологичния напредък в ЕС и САЩ и допусна, че в германската икономика липсват иновации в технологии и на това се дължи изоставането от САЩ и Китай.

Караниколов посочи, че политиците от Европа имат да наваксват за отделните икономики. „Като длъжник на компаниите беше създаден фондът на Европейската инвестиционна банка с цел да не бягат капитали“, поясни той.

Мирослав Маринов заключи оптимистично, че България е топ дестинация за start-up проекти. По думите му може да се каже, че сме една от „белите лястовици в Европа“ по този показател и имаме предпоставките да се превърнем в инкубатор, който да привлича инвестиции и да развива интересни идеи.

Според Камен Колчев вече сме намерили ниша в ИТ сектора, а средата предполага да имаме иновативни компании. Той обаче не скри, че е проблем за новите компании да намерят финансиране.

Камен Колчев. Снимка: Investor Media Group

Генерални партньори на Investor Finance Forum са АРТЕКС и Fibank.

Основни партньори са MFG, Amundi, ЕЛАНА Финансов Холдинг, Българска Фондова Борса (БФБ), Българска банка за развитие, Shelly Group, Сирма Бизнес Кансълтинг, Капман Асет Мениджмънт АД, Concord Asset Management и Select Asset Management.

Събитието се организира с подкрепата на Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" АД, EY Bulgaria, ЗЛАТЕН ЛЕВ КАПИТАЛ ЕАД, Компас Инвест АД, ЦКБ Асетс Мениджмънт ЕАД, MK Brokers, Devin Изворна, Винарна Ловико Сухиндол, J Point + и LATE CAFÉ & ROASTERY.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска финтех асоциация, Френско-българската търговска и индустриална камара, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) и Betahaus Sofia.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, BGLOBAL и Банкеръ.