Украйна би получила достъп до 186 млрд. евро при членство в ЕС

Присъединяването на Украйна към Европейския съюз (ЕС) би дало право на достъп на Киев до около 186 млрд. евро в рамките на седем години, показват вътрешни оценки на общия бюджет на съвета. Така „много“ съществуващи страни членки ще се превърнат в нетни платци за пръв път, пише Financial Times.

Изчисленията – първите, които излизат от Брюксел за потенциалното присъединяване на 9 нови страни членки, подчертават дълбоките политически и финансови последствия от разширяването на съюза. Изчистването на пътя към членство на Украйна е топ приоритет за европейските лидери от началото на руската инвазия миналата година.

Представители на ЕС това лято са изчислили потенциалните финансови последици в проучване, разгледано от FT, което използва съществуващите правила за бюджета на съюза за периода 2021-27 г. Те са приложени за разширен съюз, включващ Украйна, Молдова, Грузия и шест държави от Западните Балкани.

Финансовият резултат от добавянето на всички девет страни към съществуващия бюджет, известен като многогодишна финансова рамка, ще бъде 256,8 млрд. евро, показва докладът. Последиците за съществуващите държави членки ще включват намаляване на земеделските субсидии с около една пета.

Макар че пълното разширяване може да отнеме десетилетие или дори повече и ще доведе до големи реформи към съществуващите бюджетни разпоредби, оценяваният мащаб на изискваната промяна решително ще обърне финансовия баланс в блока.

„Всички страни членки ще трябва да плащат повече и да получават по-малко от европейския бюджет. Много държави членки, които в момента са нетни получатели, ще станат нетни платци“, заключава докладът, изготвен от секретариата на Съвета на ЕС.

С девет нови членки сегашният бюджет ще се увеличи с 21% до 1,47 трлн. евро, показва оценката на доклада. Това се равнява на около 1,4% от брутния вътрешен продукт на 36-те страни.

Присъединяването на деветте страни ще изисква серия от „всеобхватни“ корекции, които могат да включват значително увеличение на нетните бюджетни вноски от по-богати държави като Германия, Франция и Нидерландия. Ще бъдат необходими „преходни периоди и защитни мерки“, предполага докладът.

Ако се приложат текущите правила към разширен съюз, Украйна ще има право на 96,5 млрд. евро от Общата селскостопанска политика на ЕС за седем години. Тази финансова промяна би наложила съкращения на земеделските субсидии за съществуващите държави членки с около 20%, според проучването.

Украйна ще се класира и за плащания за 61 млрд. евро от кохезионните фондове на ЕС, които целят да подобрят инфраструктурата на по-бедните държави членки. С девет допълнителни страни членки Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да могат да получават кохезионни средства, показва проучването.

Изчисленията стават ясни, докато ЕС обмисля дали да се съгласи да отвори официални преговори за членство с Украйна до края на годината, както иска Киев.

Говорител на съвета на ЕС заяви: „Не коментираме изтичане на информация“.

Европейските лидери ще се срещнат в Испания в петък за първите си детайлни обсъждания на разширяването и начините, по които то ще промени съюза.

Проучването използва проста екстраполация на съществуващите бюджетни правила на ЕС, които почти сигурно ще бъдат коригирани в случай на разширяване. То не е разработено съвместно със или одобрено от Европейската комисия. Освен това не отчита евентуалното членство на Турция.

„Макар че за някои политики възможностите може да надвишават разходите/рисковете и разширяването ще донесе ползи за настоящите държави членки, то ще има и широкообхватно въздействие върху бюджета на ЕС“, се посочва в документа.

В него се добавя: „[тези] много значителни предизвикателства за ЕС... ще трябва да бъдат разгледани задълбочено, за да може това ново разширяване да бъде поне прието, ако не и подкрепено от нашите граждани“.

Документът очертава възможностите за ЕС от разширяването, включително укрепване на геополитическото влияние на съюза, увеличаване на размера на вътрешния пазар на блока с 66 млн. души до 517 млн. души и преодоляване на недостига на работна ръка.

Става ясно обаче, че влиянието на Украйна върху режима на субсидиране на селското стопанство на ЕС би било най-значително. Украйна ще бъде най-големият получател на блока с 41,1 млн. хектара използвана земеделска площ, измествайки Франция на второ място. Това би означавало, че плащанията за съществуващите получатели ще намалеят с 20,3% на хектар квалифицирана земеделска земя.

Освен Украйна добавянето на останалите осем държави ще струва общо 29,9 млрд. евро плащания по ОСП.

„Тези числа няма да работят за никого“, каза Муйтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. „Те дават ясно да се разбере, че ще е необходима коренна реформа на бюджета на ЕС и основните му политики, ако Украйна някога се присъедини, или че целият украински въпрос ще трябва да се разглежда иновативно и извън съществуващите бюджетни структури на ЕС“.