Предлагат държавата да плаща 10% на всеки, който разкрие укрити данъци за поне 3 хил. лв.

Във връзка с тази промяна се променя и Кодексът за социално осигуряване през преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ.

Министерството на финансите предлага и въвеждането на данъчно облекчение за регистрирани фискални и системни бонове. Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава от ЕС или държава от Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение, като приспадат от общата годишна данъчна основа по чл. 17 0,5 на сто от платения от тях данък върху добавената стойност, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от фискални и системни бонове, регистрирани в НАП чрез електронна услуга. Изисква се единичната стойност на фискалните бонове да е под 2000 лева.

Редът и начинът за регистрация на фискалните и системните бонове ще се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП, която се обнародва в „Държавен вестник“. Фискалните или системни бонове трябва да са издадени от извършващо определена дейност, съгласно заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“ до 31 декември на предходната година.

Промени в Закона за корпоративно подоходно облагане

Със законопроекта се въвеждат правила за първично и вторично облагане с допълнителен данък. Първичното облагане с допълнителен данък е насочено към дооблагане на печалбата на многонационалните групи предприятия и големите национални групи предприятия от юрисдикции, в които печалбата им се облага с ефективна данъчна ставка, по-ниска от минималната данъчна ставка от 15 на сто.

Това допълнително облагане е с данъчна ставка, равна на разликата между минималната данъчна ставка и ефективната данъчна ставка, с която се облага печалбата на съставните предприятия в тези юрисдикции.

Данъчно задължено лице за допълнителния данък за съставните предприятия от юрисдикции с ниска ефективна данъчна ставка е крайната компания майка или междинна компания майка, разположени в страната.

Когато в страната са разположени съставни предприятия на многонационална група, допълнителният данък по отношение на тях се дължи от крайната компания майка или от междинна компания майка в юрисдикцията, в която са разположени и в която е в сила първично облагане с допълнителен данък.

С проекта се уреждат правилата, които се прилагат за определяне на данъчната основа, която подлежи на облагане с допълнителен данък. Предвиден е начинът за определяне на допустимата печалба или загуба на съставните образувания на многонационалната или голямата национална група. Допустимата печалба или загуба е необходима за изчисляване на ефективната данъчна ставка на дадена юрисдикция и за определяне на допълнителния данък по отношение на съставните образувания на групата в тази юрисдикция.

Съгласно предлаганите разпоредби ефективната данъчна ставка за дадена юрисдикция по отношение на дадена многонационална група или голяма национална група се изчислява като съотношение между сбора от коригираните включени данъци на всяко съставно предприятие на тази група в юрисдикцията и нетната допустима печалба на съставните образувания на същата група в юрисдикцията. Нетната допустима печалба на съставните образувания е положителната разлика между сбора на допустимите печалби и сбора на допустимите загуби на всяко съставно образувание на същата група в юрисдикцията.

Със законопроекта се предвиждат и специални правила при преструктуриране на група (сливане или разделяне) и трансфер на активи и пасиви в тези случаи, както и специални правила при съвместни предприятия и многонационални групи с повече от една майка. Уреждат се и случаите на определяне на допустимата печалба на крайно образувание майка, което е образувание със смесен характер и на съставни образувания в юрисдикции, в които се прилагат специални данъчни режими – данъчен режим на приспадане на дивиденти, данъчно облагане при разпределяне на печалба, както и случаите на определяне на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на инвестиционно образувание.

С проекта се предлага и въвеждането на национален допълнителен данък, съгласно който съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в България, или на голяма национална група предприятия, се предвижда да подлежат на облагане с национален допълнителен данък. Правилата за изчисляване на национален допълнителен данък съвпадат с правилата за определяне на допълнителния данък по директива 2022/2523 с някои изключения, допустими съгласно административните насоки за прилагане на правилата за минимално данъчно облагане на печалбите на големите многонационални групи предприятия, одобрени от Приобщаващата рамка на ОИСР.

Така например се предвижда за целите на националния допълнителен данък да не се прилагат изключението за съществена стопанска дейност и изключението “de minimis”.

Националният допълнителен данък е с размер, равен на определения за България допълнителен данък за многонационалната или голяма национална група. В този случай за съставните предприятия на многонационалната група, разположени в страната, няма да се дължи допълнителен данък от крайната или междинна компания майка в юрисдикцията, в която са разположени.

Законопроектът въвежда и задължение и срокове за подаване на информационна и данъчни декларации и за внасяне на дължимия допълнителен данък и национален допълнителен данък, както и санкции при неизпълнение на задълженията. Предлагат се и имуществени санкции при неизпълнение на задълженията във връзка с информационната и данъчните декларации, които са синхронизирани със санкциите, предвидени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс по отношения на неизпълнение на задължение за предоставяне на отчети по държави или изготвяне на документация за трансферно ценообразуване.