Данъците са това, което плащаме, за да имаме цивилизовано общество

Достоверни ли са обещанията за „намаляване на данъците“ в британската политика днес? Краткият отговор е: „не“. Дългият е: зависи какво се има предвид под намаляване на данъците, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Със сигурност е възможно да се намалят някои данъци и да се повишат други явно или (по-вероятно) скрито. Но намаляването на общата данъчна тежест би било много по-трудно. За да бъде поне минимално достоверно, всяко обещание за постоянно и съществено намаляване на съотношението между данъчното бреме и брутния вътрешен продукт се нуждае от съпътстващо обещание за намаляване на нивото или темпа на растеж на разходите. На теория това е възможно. Една партия може да обещае да намали разходите за здравеопазване например. Но може ли да дойде на власт след избори?

През юли тази година британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) публикува отличен доклад, озаглавен „Фискални рискове и устойчивост“, който осветлява ситуацията с потискаща яснота.

Първо, Обединеното кралство претърпя серия от шокове, които, по думите на OBR, „доведоха до най-дълбоката рецесия от три века, най-рязкото покачване на цените на енергията от 70-те години насам и най-стръмното устойчиво покачване на разходите за заеми от 90-те“. Тези шокове също така повишиха държавните заеми до най-високото им ниво от 40-те години, държавния дълг - до най-високото му ниво от началото на 60-те, а  разходите за обслужване на този дълг - до най-високото от края на 80-те. Имайте предвид също, че една четвърт от държавния дълг на Обединеното кралство (с изключение на чуждестранния официален сектор) се държи от чужденци. На Обединеното кралство не може да му се размине безотговорността, както доказа краткото премиерство на Лиз Тръс.

Второ, динамиката на икономиката е слаба след световната финансова криза. Това не е изненадващо. Още през 2009 г. твърдях, пише авторът, че Обединеното кралство ще страда не само от трайна загуба на БВП, но и от постоянен спад в темпа на икономически растеж. Това беше така, защото финансовият сектор беше превърнал икономиката в „монокултурна“. Никой друг сектор не бе създал сравнимо богатство.

Трето, сега страната е изправена пред предизвикателствата на застаряващото общество, по-неблагоприятната среда за икономика и сигурност, и изменението на климата. Само ограничаването на разходите за грижи за възрастните хора ще бъде огромна битка. Разходите за отбрана трябва да се увеличат. А необходимостта да се защити страната от въздействието на климатичните промени е неизбежна: само „публичните инвестиции, необходими за подпомагане на декарбонизацията на енергията, сградите и индустрията, могат да достигнат 17 милиарда паунда годишно“ до 2030 г., отбелязва OBR.

Следователно не е изненадващо, че публичните финанси далеч не изглеждат стабилни. Вярно е, че предизвиканите от кризата високи разходи от близкото минало може да спаднат, намалявайки съотношението на нелихвените разходи от 41% към БВП през 2022-23 г. на 39% през 2027-28 г., според OBR. Но фундаменталният натиск ще ги вдигне отново. Това също пренебрегва реалността, че натискът за увеличаване на разходите в момента вече е огромен, особено върху здравеопазването. Като цяло фискалната позиция е крехка в краткосрочен план и неустойчива в дългосрочен. Данъците ще се повишат.

Така че всеки опит за намаляване на данъците със значителна сума спрямо БВП без паралелен (или дори много по-голям) ангажимент за намаляване на разходите е измама. Политиците, които дават подобни обещания, без да казват как смятат да платят за тях, отслабват легитимността на и без това крехката британска демокрация.

Разбира се, това не трябва да пречи на политиците да обясняват как биха могли да компенсират намаляването на някои данъци с увеличение на други. Сегашната данъчна система е объркана. Тя трябва да се направи по-проста и по-логична. Освен това може да стане както по-справедлива, така и по-ефективна, като се измести данъчното облагане от работата и инвестициите към земя и други форми на богатство, както и към замърсяващи дейности от всякакъв вид. Интелигентната данъчна реформа дори може да насърчи крайно необходимия растеж.

Междувременно британците не трябва да изпадат в истерия относно текущите си данъчни нива. Да, данъците са по-високи, отколкото да речем в САЩ. Но британските ценности не са като американските. Те всъщност са по-европейски. Нидерландия, по-богата страна от Обединеното кралство, имаше данъчно съотношение от 44% към БВП през 2022 г., срещу 39% в Обединеното кралство. Както е казал Оливър Уендъл Холмс-младши (1841-1935; историк, философ и член на Върховния съд на САЩ – бел. прев.): „Данъците са това, което плащаме, за да имаме цивилизовано общество.“

Също така не трябва да приемаме, че по-бързият икономически растеж ще разреши дилемата. Тъй като икономиките стават по-богати и заплатите се увеличават, относителните разходи за обществени услуги се увеличават, както и търсенето за тях.

Данъчното облагане в крайна сметка се определя от разходите. Колко (и къде) една нация харчи, и как финансира това, е политическо решение. То определя каква държава иска да бъде тя. Това е въпросът, а не фантасмагории за данъчни съкращения, които се самофинансират или магически пораждат растеж, завършва Уулф.