Министрите на финансите на Европейския съюз (ЕС) се доближават до намирането на компромис до края на тази година относно прилагането на нови фискални правила след месеци на спорове за това как да се ограничи дългът на блока, пише Bloomberg.
„Има воля за ускоряване, за намиране на споразумение и, в крайна сметка, за постигане на компромис“, заяви еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Паоло Джентилони в кулоарите на срещата на финансовите министри на ЕС в Сантяго де Компостела, Испания в събота. „За Комисията това е важно и положително развитие“, добавя той, визирайки базираната в Брюксел Европейска комисия (ЕК), изпълнителната власт на блока.
Това повтори и испанският министър на икономиката Надя Калвино, която заяви пред журналисти в Сантяго, че министрите са постигнали съгласие по около 70% от предложенията на ЕК за законодателни реформи на Пакта за стабилност и растеж.
Правилата бяха преустановени по време на пандемията от Covid-19 и след това отново до края на 2023 г. заради войната на Русия в Украйна, за да се даде на правителствата повече свобода на действие за разходите по време на криза. Те трябва да бъдат възстановени през януари, а ЕК иска държавите членки да постигнат споразумение тази година.
Въпросът е дали да се прилагат автоматични и единни правила за всички държави. Дебатът подчерта разделенията между Германия и нейните съюзници, които искат по-малко гъвкавост, и по-непокорни страни като Франция и Италия, които са загрижени, че прекомерният натиск за бързо намаляване на дълга може да застраши икономическия растеж.
Окончателният текст трябва да „постигне на правилния баланс между необходимостта да се преследва устойчиво намаляване на дълга, като същевременно се гарантира фискално пространство за необходимите инвестиции“, посочва Калвино, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС до 31 декември.
Според плана на Комисията лимитите на дефицита и публичния дълг от 3% и 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) ще останат непроменени. Правителствата ще определят многогодишни планове с фискални цели, като се очаква съотношението на дълга да бъде по-ниско до края. Ще бъде необходима минимална фискална корекция от 0,5% от БВП на година, докато дефицитите надхвърлят тавана.
Страните не успяха да се споразумеят по въпроса дали всички държави членки с прекомерен дълг и бюджетни дефицити трябва да правят фиксирани годишни намаления, независимо от индивидуалното им икономическо положение.
„Възнамерявам да предложа много амбициозен график, който ще ни позволи да постигнем споразумение до края на годината, така че новите фискални правила да влязат в сила от януари 2024 г.“, добавя още Калвино.