Данъкът върху "извънредните печалби" на банките е опасна политическа намеса

„Инвестируеми ли са банките?“ беше често задаван въпрос в разгара на световната финансова криза преди 15 години. Тогава основното безпокойство беше пълното разпадане на доверието в това как те оценяват активите си. Днес отново се задава подобен въпрос, но този път заради политическата намеса в сектора, пише за Financial Times Саймън Самюълс, партньор-основател във Veritum Partners.

Миналата година правителствата на Испания и Чехи въведоха данъци върху „извънредните печалби“ на банките, въпреки че те нямаше какво да облагат. Правителството на Обединеното кралство сериозно обмисляше подобен ход преди есенния си бюджет. Миналия месец британската Служба за контрол на финансовото поведение заплаши с действия срещу банките, които не повишават достатъчно лихвените си проценти по спестяванията. А тази седмица италианското правителство прие изненадващ данък върху извънредните печалби (въпреки че след това финансовото министерство обяви таван на данъка в опит да успокои пазарните тревоги).

Тази политическа намеса в сектора е опасна, тъй като идва в момент, когато икономиките флиртуват с рецесията. Правителствата трябва да подходят много внимателно, отчасти защото действията им очевидно ще изплашат инвеститорите в банки - като по този начин ще повишат цената на капитала - и отчасти защото отслабването на банките не е умно нещо, когато същите тези банки може да бъдат задължени да поддържат кредитирането по време на икономически спад.

По-конкретно, данъкът върху извънредните печалби е опасен. Има много аргументи срещу подобен данък, като може би най-яркият е, че повечето банки нямат извънредни печалби за облагане. Макар че последният отчетен сезон беше пълен със заглавия за европейски банки, отчитащи „най-високите печалби от десетилетие“, основният финансов анализ показва малко по-различна история.

Възвръщаемостта на собствения капитал остава невпечатляваща - средно 10 до 13 процента - за много от банките, които са на мушката на медиите и политиците. Това едва покрива разходите им за капитал - възвръщаемостта, изисквана от инвеститорите.

Освен това може би се задава рецесия, а в такива условия печалбите на банките се сриват, тъй като заемите стават лоши и загубите растат. Има дебат - винаги има такъв - дали този път банките могат да се справят по-добре с икономически спад. Но най-вероятният сценарий е обезценките да се повишат и печалбите да намалеят. Така че от относително скромни начални нива рентабилността вероятно ще спадне. Ето защо цените на акциите на европейските банки се понижиха с почти 10% от март, въпреки че уж се радват на „извънредни печалби“.

Но може би най-мощният аргумент срещу данъка е, че регулаторите и политиците всъщност се противопоставиха на подобна стъпка не толкова отдавна, макар и с различни мотиви. През март 2020 г., в началото на пандемията, банковите регулатори в цяла Европа, насърчавани от политиците, принудиха банките да спрат изплащането на дивиденти. Техният аргумент беше прост и очевидно убедителен. Ако банките задържат повече от печалбите си, това би ги позиционирало по-добре да се справят с предстоящата рецесия, позволявайки им да отпускат повече заеми на реалната икономика и да имат повече капитал за поемане на загубите по заемите.

Всъщност през лятото на 2021 г. Европейската централна банка (ЕЦБ), преразглеждайки забраната за дивиденти, заяви: „Нашите анализи показват, че дивидентната политика на ЕЦБ беше ефективна: банките, които промениха своите планове за разпределяне на дивиденти, са увеличили провизиите… и кредитирането за реалната икономика… в сравнение с останалите банките.“

Сега този урок изглежда е забравен. През 2020 г. изплащането на дивиденти заплашваше да отслаби капиталовата база на банките, с последици за икономиката като цяло. И въпреки това днес данъкът върху извънредните печалби - който по подобен начин отслабва капитала на същите тези банки – се представя като добра идея.

Компаниите и гражданите имат право да очакват политиките да се основават на факти и доказателства, а не да се ръководят от шумната публика или кресливите медии. Зрелите политици трябва да се издигнат над обществените искания за данък върху „извънредните печалби“ на банките и да постъпят правилно. В противен случай, иронично, действията им крият риск да влошат евентуалната предстояща рецесия.