Фискалната бомба със закъснител на САЩ тиктака все по-бързо и по-шумно

„Всеки, който чете вестник, знае, че САЩ имат много сериозен дългосрочен фискален проблем“.

Това не е цитат от някой финансов анализатор, коментиращ понижаването на кредитния рейтинг на САЩ от Fitch във вторник. Това е реакция на тогавашния гуверньор на Федералния резерв Бен Бернанке, когато за последно голяма рейтингова агенция предприе подобна корекция през август 2011 г. Инвеститорите можеха да потърсят в Google стотици подобни предупреждения през десетилетията и да заключат, че подобно действие е най-добре да се игнорира или дори може да се разглежда като възможност за покупка, пише Wall Street Journal.

Например, когато Standard & Poor's шокира финансовия свят преди 12 години: акциите се сринаха, доближавайки се до официален мечи пазар, но инвеститорите се втурнаха да купуват облигации, за които се предполагаше, че са станали по-рискови. Цените на акциите останаха нестабилни още няколко месеца, но бичият пазар продължи още дълго.

Инвеститорите се радват на фалшива утеха от миналото и от схващането, че честите фискални мъмрения са като приказката за лъжливото овчарче.

Вярно е, че държавните облигации остават най-ликвидният, най-желан актив на планетата и са безрискова основа, спрямо която се оценява всичко останало. И освен временния спад в цената на акциите през 2011 г., фискалният проблем на Америка рядко е бил проблем за джоба на американците. Предупреждението на Fitch обаче идва в момент, когато става все по-трудно този въпрос да се игнорира.

По ирония на съдбата именно финансовата криза от 2008-09 г. и последвалият отговор на пандемията от Covid-19 ускориха това изчисление и също така помогнаха за забавяне на щетите. През 2007 г. Бюджетната служба на Конгреса (CBO) прогнозира, че държавният федерален дълг ще падне до около 22% от брутния вътрешен продукт (БВП) за едно десетилетие. През 2011 г. се очакваше той да достигне около 76% до тази фискална година. Скоро ще надхвърли 100%.

Но понеже Федералният резерв заложи на поддържането на ниски лихвени проценти в разглеждания период, като дори намали лихвения процент по овърнайт заемите до нула през 2020 г., сметката на данъкоплатците за финансиране на дълг, натрупан в миналото, остана скромна.

Това обаче се промени, тъй като Фед започна да повишава лихвите, за да противодейства на нажежената инфлация, която миналата година достигна своето най-високо ниво за последните четири десетилетия.

CBO прогнозира, че разходите по лихви ще достигнат 745 млрд. долара през фискалната 2024 година – около три четвърти от всички дискреционни разходи, с изключение на отбраната.

Това не е непосредствен проблем, но реакцията на пазара на облигации в сряда сутринта заради решението на Fitch беше обратната на тази през 2011 г. – доходността по американските ДЦК се повиши близо до най-високата си стойност за годината. Наводнението от емитиране на краткосрочни дългове за презареждане на хазната на Министерството на финансите след споровете около тавана на дълга е друго краткосрочно напрежение.

САЩ вземат заеми в собствената си валута и никога няма да изпаднат неволно в неизпълнение, докато имат печатна преса. Тъй като нарастващите лихвени проценти увеличават нуждата от финансиране, способността на правителството на САЩ да промени фискалната посока без политически катастрофални мерки, като намаляване на социалната помощ или открито печатане на пари, става все по-ограничена.

Ако не се предприемат такива радикални стъпки, това почти сигурно означава да плащате повече за вземане на заем. Този нарастващ безрисков лихвен процент ще изтласка частните инвестиции и ще намали стойността на акциите, при всички останали равни условия.

Дори по-лошо, загубата на това пространство за маневриране може да затрудни реакцията срещу следваща криза, независимо дали е финансова, здравна или военна. Например защитата на американските съюзници срещу нападение от страна на Китай, също основен собственик на американски дълг, може да изисква не само излагане на живота на американците на опасност, но и сериозен компромис на вътрешния фронт под формата на по-високи данъци, ускорена инфлация или някаква комбинация от тях.

Такъв проблем е описан от политическия анализатор Мишел Уакър в нейната книга от 2016 г. „Сивият носорог“, която се превърна в англоезичен бестселър в Китай. За разлика от внезапната криза, наречена „черен лебед“, сивият носорог е много вероятно събитие с много предупреждения и доказателства, които се пренебрегват, докато не стане твърде късно.

Добавете понижението на Fitch към този списък.