Забавяща се инфлация и спад в промишленото производство отчете МФ

Годишният темп на инфлацията в България се сви през юни с 1,1 пр. пункта до 7,5 на сто, към края на май бюджетното салдо по КФП бе отрицателно - в размер на 0,6% от прогнозния БВП, а промишленото производство спадна с 8,2 на сто. Това се посочва в редовния месечен обзор, изготвян от Министерството на финансите (МФ). В обзора, който разглежда основните макроикономически показатели, са използвани данни към 17 юли.

През май краткосрочните индикатори показаха разнопосочна динамика, пише в анализа. Промишленото производство спадна с 8,2 на сто през месеца, като най-голям отрицателен принос имаха производството на енергийни продукти и добивната промишленост. Растеж отбеляза производството на метални изделия, на автомобили, ремаркета и полуремаркета и на друга транспортна техника. Спадът на оборота в промишлеността достигна 26,1 на сто, като с по-голям отрицателен принос бе намалението на оборота на вътрешния пазар.

Индексът на строителната продукция се повиши с 2,9 на сто поради нарастване на сградното строителство. Оборотът в търговията на дребно отчете ръст от 1,8 на сто.

През юни показателите от бизнес наблюденията останаха на нивото си от май. По-неблагоприятни бяха очакванията за производството в промишлеността и за продажбите в търговията на дребно през следващите три месеца. В същото време очакванията за търсенето на услуги бяха оптимистични. Оценките на потребителите за финансовото им състояние се влошиха, но очакванията им за общата икономическа ситуация в страната бяха по-положителни, посочва се в анализа на финансовото министерство. 

Годишният темп на инфлацията се сви през юни с 1,1 процентни пункта до 7,5 на сто. Спадът при енергийните цени се задълбочи до -9,6 на сто на годишна база, а нарастването на цените на останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) продължи да се забавя. Базисната инфлация се понижи с 0,5 пр.п. до 9,2 на сто на годишна база, като влияние за това имаха както услугите, така и неенергийните промишлени стоки. 

През април излишъкът по текущата сметка достигна 320,5 млн. евро и се увеличи с над два пъти спрямо предходната година. Спадът на международните цени тласна надолу номиналната търговия със стоки. Спадът на вноса на стоки с 8,1 на сто изпревари този на износа (намаление със 7,1 на сто), което доведе до подобрение на търговския дефицит. Излишъкът при услугите се увеличи на фона на растеж на износа с 2,9 на сто и спад на вноса с 6,5 на сто. Износът бе подкрепен от нарастването на туристическите услуги и износа на ИКТ, докато спадът на вноса се дължеше на намалението на транспортните и застрахователни услуги. За първите четири месеца на годината салдото по текущата сметка отчете излишък от 0,1 на сто от прогнозния БВП спрямо дефицит от 0,7 на сто от БВП за същия период на 2022 г. Подобрението на салдото по текущата сметка спрямо същия период година по-рано се дължеше основно на намалението на търговския дефицит с 0,7 пр.п., отчете МФ.

Кредитът за частния сектор отчете минимално ускорение на годишния си растеж през май и нарасна с 12,1 на сто при 11,9 на сто в края на април. По-високият му темп се дължеше на по-бързото увеличение на кредитите за нефинансови предприятия, чийто ръст достигна 8,3 на сто срещу 7,9 на сто месец по-рано.

Цените на жилищата през първото тримесечие на 2023 г. отчетоха нарастване от 1,6 на сто спрямо предходния период, но годишният им темп на растеж продължи да се забавя до 9,8 на сто предвид високите ръстове на показателя година по-рано. Забавянето бе най-съществено в София, докато в Пловдив и Бургас бе наблюдавано дори ускорение, посочва се в анализа.

Броят на регистрираните безработни към края на юни достигна 142 510 души, като бе с 2,7 на сто повече спрямо края на същия месец на 2022 г. През първата половина на 2023 г. се прояви характерната сезонна динамика на показателя, наблюдавана през предишни години. Броят на обявените свободни работни места в бюрата по труда се запази по-нисък в сравнение с нивата, наблюдавани през предходни години, отчитат експертите на финансовото министерство. 

Към края на май бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) бе отрицателно, в размер на 0,6 на сто от прогнозния БВП. Общите приходи нараснаха с 9,1 на сто през първите пет месеца на годината, като данъчните приходи продължиха да имат най-голям принос, с увеличение от 11,4 на сто.

Приходите от преки данъци нараснаха с 13,8 на сто на годишна база поради по-високия ръст на приходите от доходите на физическите лица с 14,6 на сто, и по-високите приходи от корпоративни данъци, с 12 на сто на годишна база. Движещите фактори за първото бяха значителният номинален ръст на заплатите в частния и публичния сектор. Приходите от косвени данъци намаляха с 0,2 на сто поради по-ниските постъпления от ДДС от внос. Същевременно, приходите от акцизи нараснаха с 8 на сто, отразявайки въведеното увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия от 1 март 2023 г. По-високите заплати и заетостта се отразиха в нарастване на социалните и здравните вноски с 16,3 на сто. 

Групата други данъчни приходи се увеличи значително, отразявайки вноските на компаниите в енергийния сектор, свързан с мерките за справяне с високите цени на енергията. През януари-май общите разходи нараснаха със 17,3% на годишна база, водени от социалните разходи и разходите за персонал, докато ръстът на субсидиите се забави, поради поевтиняването на електроенергията и ограничената нужда от субсидиране на електропотребителите на нерeгулирания пaзар.