Депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха на второ четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. от 1 януари до 30 юни да бъде 467 лв., а от 1 юли до 31 декември – 523,04 лв.
Комисията не прие предложенията на ДПС да отпадне изискването в Кодекса за социално осигуряване земеделските производители да доказват продажбата на растителна или животинска продукция за установяване на наличие на осигуряване. Според вносителите това затруднява ползването на осигурителни права от земеделските стопани.
Не се прие и друго предложение на ДПС – периодът на майчинството да се признава за действителен осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, ако има недостатъчен осигурителен стаж (поне 15 години действителен стаж и навършени 67 години). Мнозинството от депутати не прие минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се запази на ниво 710 лева от 1 август до 31 декември, а не както предлагат вносителите – 780 лева.
Комисията по бюджет и финанси на парламента не се съгласи да се увеличи бюджетът на Националния осигурителен институт, по искане на левицата, в частта разходи за персонал. Предложението е НОИ да разполага със 118 309 700 лева вместо със 103 309 700 лева.
Не беше прието и предложението на Георги Гьоков от БСП, който настоява размерът за компенсации при безработица да се вдигне от 18 на 23 лева, с аргумент, че намалява покупателната способност заради инфлацията.
Най-много коментари предизвика обсъжданото предложение на БСП за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социалното осигуряване, или отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) на 850 лева. Според експертите на НОИ това е неприемливо, защото обезщетението ще надхвърли минималната работна заплата. Депутатите приеха предложението на работната група, която прецизира законопроекта, и сумата по този член се увеличава от 710 на 780 лева.
Не се прие обаче предложение на левицата да се уеднакви коефициентът на една трудова година на 1,35. По думите на проф. Румен Гечев това трябва да се направи, за да се следва европейската практика в тази област. Той напомни, че това предложение е най-скъпото и ще струва малко над 1 млрд. лева на хазната. Икономистът смята, че по този начин ще продължи преструктурирането и поетапното възстановяване на справедливостта на пенсионната система на България. „Тя не само според нас е най-несправедливата в ЕС, с най-ниски нива по всички показатели“, коментира Гечев и заяви, че държавата е длъжник на хората, които са създали активите на България. Той пресметна, че средствата могат да се намерят при преструктуриране в бюджетните разходи и с минимално увеличение на бюджетния дефицит. Депутатите обаче не гласуваха предложението.
Те отхвърлиха и искането на БСП за увеличаване на добавката от 0,33% с 0,5% от учителския пенсионен фонд към пенсиите на учителите, които продължават да работят след правото на пенсиониране. Проф. Гечев съобщи, че става въпрос за около 30 хиляди учители пенсионери. „Необходимите средства месечно са 2,7 млн. лева, но установяваме, че в учителския пенсионен фонд има достатъчно средства за реализиране на мярката, тъй че не се налага трансфер от държавния бюджет“, аргументира се депутатът и напомни проблемите с демографията, които засягат българското образование.
От "Възраждане" излязоха със своя концепция за справяне с бюджетния дефицит. Депутатите на партията поискаха средствата, предназначени за доброволните пенсионни фондове да останат в НОИ до края на годината, и изчислиха, че става въпрос за около 185 млн. лева на месец, което до края на годината е малко под 1 млрд. лева. От парламентарната група смятат, че тази идея е възможност за справяне със структурния проблем в бюджета, но колегите им в бюджетна комисия не се съгласиха и предложението не беше прието.
Комисията ще излезе с предложения, които ще се обсъждат в пленарната зала.