Депутати предлагат по-високи обезщетения при безработица и за отглеждане на деца

Пет предложения за промени в законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване са постъпили между двете четения на проекта, внесен от Министерския съвет, показва справка в интернет страницата на Народното събрание. Срокът за предложенията изтече в края на работния ден във вторник.

Днес (сряда) е крайният срок за подаване на предложения за промени между двете четения на законопроекта за общия Бюджет 2023 г. на правителството, който се очаква да бъде приет от Народното събрание до края на месеца. Справка тази сутрин в страницата на парламента показва, че досега са подадени десет предложения.

Бюджетната парламентарна комисия ще разгледа законопроекта за бюджета на ДОО на второ четене утре. Припомняме, че той беше приет от парламента на първо четене на 11 юли с гласовете на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" - "Демократична България". "БСП за България" и "Има такъв народ" гласуваха "против“, а "Възраждане" и ДПС се въздържаха.

Повече пари за заплати, признаване на осигурителни права

Предложенията са насочени към увеличение на възнагражденията на служителите на Националния осигурителен институт (НОИ), увеличение на дневния минимален размер на обезщетението за безработица, признаването на майчинството за действителен осигурителен стаж при преценяване на правото за пенсиониране при недостатъчен осигурителен стаж, както и облекчаване на достъпа до осигурителни права на земеделските производители.

Отправените предложения на Корнелия Нинова, Георги Гьоков и група депутати от ПГ "БСП за България" предвиждат увеличение разходите по бюджета за ДОО от 21,794 млрд. лева на 23,003 млрд. лева. Предлага се и увеличение на размера на получените допълнителни трансфери от централния бюджет за покриване на недостига от средства от 10,225 млрд. лева, предложени от кабинета Денков-Габриел, на 11,434 млрд. лева. Предложените промени в бюджета на НОИ в частта разходи за персонал показват увеличение от 103,309 млн. лева на 118,309 млн. лева.

От левицата предлагат и увеличаване на размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 780 лева на 850 лева.

С предложения за промени в Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона от БСП настояват да се създаде отделна алинея, с която да се регламентира, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 август 2023 г. по реда на съответните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, но процентът за годините и месеците осигурителен стаж да е 1,35 за всички пенсии.

Друго предложение е увеличение от 1 август на вдовишките добавки от сегашните 26,5% на 30% от пенсията на починалия съпруг. Предлага се и повишение на добавката от учителския пенсионен фонд за учителите, които са придобили право на пенсия по-рано. В момента тази добавка е 0,33% от пенсията за всеки месец, а от левицата предлагат тя да стане 0,5%.

С промените, предложени от депутатите Георги Гьоков, Манол Генов и Иван Петков от ПГ "БСП за България", се предлага дневният минимален размер на обезщетението за безработица от 18 лева да стане 23 лева.

Вносителите на третото предложение за промени в Закона за ДОО – Десислава Атанасова, Деница Сачева и група депутати от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, предлагат заложените в настоящия проектобюджет на НОИ за 2023 г. разходи за персонал в размер на 103,415 млн. лева да бъдат с увеличени с 15%. В този случай заложените в проектобюджета на НОИ за 2023 г. общо разходи за персонал ще станат 111,245 млн. лева, което изисква допълнителни средства от 7,830 млн. лева за полугодието, или 1,305 млн. лева на месец, изчиляват вносителите.

Четвъртото предложение за промени в Закона за ДОО с вносители Мустафа Карадайъ и група депутати от ДПС предлага да отпадне изискването в Кодекса за социално осигуряване земеделските производители да доказват продажбата на растителна или животинска продукция за установяване на наличие на осигуряване. Според ДПС това изискване създава затруднения за ползването на осигурителни права от тези хора. Друго предложение предвижда периодът на майчинството да се признава за действителен осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, ако има недостатъчен осигурителен стаж (поне 15 години действителен стаж и навършени 67 години).

Вносителите на петото предложение за промени в Закона за ДОО - Костадин Костадинов, Цончо Ганев и група депутати от ПГ "Възраждане", също предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване.

Параметрите на проекта за ДОО на правителството

В предложенията на Министерския съвет за промени в ДОО е залегнало в частта "приходи" минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се запази на 710 лева от 1 януари 2023 г. и да се увеличи на 780 лева от 1 август 2023 г.. Размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" и фонд "Пенсии на лицата по чл. 69", както и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване се запазват на нивата от 2022 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3400 лв. За 2023 г. не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".

Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 хиляди лева от приходите на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага да е в размер на 21,801 млрд. лева, или с 3,553 млрд. лева повече в сравнение с миналата година.

Предлага се повишаването на изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд. Осъвременяват се от 1 юли с 12% по т. нар. швейцарско правило пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., което има най-голям бюджетен ефект. Увеличава се с 12% и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 467 лв. на 523,04 лв.

Друго предложение в проектозакона на правителството е за увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г. Увеличава се максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" от 1775 лева на 1950 лева; запазват се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. - 3400 лв.; запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18 лева, и максималният дневен размер - 85,71 лева; запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лева. В проектозакона се предлага запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни.

Кабинетът предлага да се запази режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност – първите три работни дни от осигурителя, а от четвъртия ден - от ДОО.

Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2023 г. по сметки на Министерския съвет са за 21,801 млрд. лева, като в тях са включени предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лева, от които 3,1 млн. лева за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лева за Министерството на труда и социалната политика и 250 хиляди лева за Министерство на транспорта и съобщенията.

Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка за 2023 г. са 19,163 млрд. лева. Предвидените разходи са с 3,657 млрд. лева, или с 23,6% повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за миналата година.

За тази година общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 2,466 млрд. лева, което е увеличение със 180,6 млн. лева повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Предвидено е увеличение на разхода за парични помощи за профилактика и рехабилитация с 3,3 млн. лева в сравнение с 2022 г., което е мотивирано със стремежа за увеличаване обхвата на програмата за профилактика и рехабилитация с 5 хиляди души.

В законопроекта разходите за административна издръжка са запазени на нивата от 2022 г. – 48,3 млн. лв.

Средствата за капиталови разходи за 2023 г. се предвижда да са в размер на 7,2 млн. лева, като проектът на средствата за капиталовите разходи е съобразен с необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, аргументират се вносителите на законопроекта.