Парламентът прие на първо четене Бюджет 2023

Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. Проекта подкрепиха 156 народни представители - 71 бяха „против“, а един се въздържа.

ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС подкрепиха проекта на най-важния финансов закон на държавата. „Против“ бяха от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Един народен представител от ГЕРБ-СДС се въздържа. Преди това парламентът отхвърли проекта за държавен бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет.

Повече от час продължи представянето на докладите по Бюджет 2023 на всяка от 25-те постоянни парламентарни комисии. Преди да започнат изказванията на народните представители финансовият министър Асен Василев обясни защо в проектозакона са заложени такива параметри и цели, като започна с признание, че се намираме в необичайна ситуация – през юли да разглеждаме бюджет до края на годината.

По думите му най-важният показател в него е заложеният дефицит от 3% от БВП, който "да ни позволи да стъпим на Маастрихските критерии и да не бъде застрашено членството на страната ни в еврозоната".

Параметрите на план-сметката

Предвижда се в държавата хазна да влязат 69,5 млрд. лева приходи, като се разчита на повишаване на събираемостта основно от НАП и Агенция „Митници“. Държавата си е поставила за цел да събере 100% от дивидента на държавните дружества. Разходите са 74 млрд. лева. Те предвиждат 10% увеличение на доходите в сферите, в които това не се е случило. Предвижда се индексация със 125% на средната заплата за учителите, включително на асистентите. Пенсиите са индексирани по швейцарското правило.

Предвидени са 50 млн. лева за дейности за социално подпомагане, свързани с новата линия на бедност от 504 лева. Това, че социалните плащания се запазват, означава, че няма да има второ увеличение на минималната работна заплата и тя остава 780 лева. 30 млн. лв. допълнително ще има за месечни семейни помощи за отглеждане на деца, като доходният критерий е увеличен от 410 на 510 лв. 31 млн. лв. има и за новата еднократна помощ за учениците от II, III, IV и Vклас. Продължава програмата за спорт и музика в училищата, като са предвидени 45 млн. лв.

80 млн. лв. са планирани за изграждане, дострояване, престрояване на ясли и детски градини, като се призовават общините да правят заявки. Асен Василев подчерта, че особено тежко е положението в Столична община - 5 млн. допълнително ще има за спортни площадки, 20 млн. лв. за компенсиране на разходите за деца, които не са приети в детски градини.

Очаквания за икономически растеж

Предвижда се ръстът на икономиката да падне под 2%, достигайки 1,8%. Инфлацията не трябва да превишава 8,7%, като към края на годината се очаква да се забави до 5,6%.

При дебатите опозицията не спести критиките си към параметрите на бюджета, дори подкрепилите го партии отчетоха липсата на реформи.

Критиките към проектозакона

Според Румен Гечев от БСП увеличението в социалния пакет не може да настигне инфлацията и намалената покупателна способност на населението, ето защо настоя вместо да се отчитат "излишни бюджетни излишъци, да се стимулира потребителското търсене и да се защитят българските граждани".

„Ние не сме съгласни да поставяте някакви извънредни, както ние ги наричаме, магически числа, като ориентири за бюджета на България. Какво от това, че вие ще гоните минус 3% бюджетен дефицит заради еврозоната? Не може еврозоната да бъде цел на развитието на България следващите 1-2-3 години, при положение че никой не дава гаранции дали ще бъдем приети“, посочи депутатът.

Той напомни, че само Нидерландия е постигнала „балансиран дефицит“ и не може другите страни от еврозоната да имат претенции към България. Румен Гечев напомни, че „европейската икономика диша с шнорхел“ и посочи липсата на икономически растеж и рецесията в Германия. Той нарече проектобюджета на Асен Василев със "сбъркана философия", който не отговаря на "европейските стандарти".

Депутатът заяви, че БСП няма да подкрепи проектобюджета и един от аргументите е, че социалният пакет от 800 млн. лева частично компенсира инфлацията, която надвишава заложените компенсации за пенсионерите, както и предвиденото увеличение на заплатите на служителите в администрацията, които не го получиха през миналата година. „Няма програма за капиталови разходи, българската държава няма приоритети, а ако има – те не се реализирани, защото няма програми“, не спести критиката си проф. Гечев.

Димо Дренчев от "Възраждане" също е на мнение, че в Бюджет 2023 липсват реформи, както и че заложеният ръст от 1,8% е твърде оптимистичен. „През цялата година прогнозите на Министерство на финансите бяха най-оптимистични от тези на всички други институции. Забележителна беше тази на БНБ, която беше за едва 0,4% ръст. Може би около 1,5% е по-реалното, но това ще видим в края на годината. Заложената инфлация от 8% е малко надценена, по-вероятно е тя да бъде малко по-ниска. Лошото е, че това ще подложи приходите под натиск и е твърде възможно заложените приходи да не могат да бъдат събрани“, коментира народният представител.

Очаквания за реформи

Гроздан Караджов от "Има такъв народ" обяви бюджета за нереалистичен. Според него проблемите са в приходната част и по-точно в очакването страната ни да приеме законодателството по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може да получи втория транш от средства.

"България следва да има закон за държавния бюджет и трябва да осигурим нормалното функциониране на държавата за тази година. Оценяваме, че този бюджет показва ясно, че основен приоритет остава членството на България в еврозоната. Оценяваме това, че дефицитът е 3% от БВП, както и че това не е за сметка на увеличаване на данъци и рязане на разходи“, заяви Теменужка Петкова и допълни, че ГЕРБ-СДС ще подкрепи проектобюджета, защото това е важно за страната.

Тя потвърди, че от партията имат редица резерви към проектобюджета, защото, по думите ѝ, той на практика не решава нито един проблем в българското общество и не води до сериозна реформа, в която и да било сфера от икономическия живот на страната.

Венеция Нецова-Ангова от „Продължаваме промяната“ смята, че разходите не са раздути и посочи, че в приходната част са заложени 10 млрд. лева повече от миналата година. „Има проблем със сивата икономика, която е подценена с 33%", обърна внимание тя и пресметна, че ако фирмите работят "на светло", щяхме да имаме 50 млрд. лева повече приходи. Народният представител уточни, че за укриване на данъци приносът е на непреките данъци.

„В макроплан икономиката ни щеше да е с една трета повече, ако нямаше „сива икономика“, обясни Нецова-Ангова и изброи сред причините за това неосигуряването на служителите върху пълното им възнаграждение и липсата на отчетност с касови бележки. Депутатът настоя да се предвидят повече мерки, с които да прецизира отчетността на касовите наличности на компаниите. Тя поиска да се обсъди с Асоциация на банките в България възможност за въвеждане на по-ниски такси при превеждане на заплатите по банков път, когато „всички ще имат мотивация да държат сметките си на светло“.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС посочи, че при 1,8% ръст на БВП в предложения бюджет не може да се твърди, че това става за сметка на намаляване на капиталовите разходи. Той се надява, че институциите ще бъдат внимателни при събирането на данъци и предупреди, че това може да окаже влияние на събираемостта. За пример даде български вносители от Варна, които се преориентират след вдигане на митническата основа към Словения и Нидерландия, което означава, че може да се очаква ръст на сивата икономика.

Мартин Димитров смята за разумен и конструктивен тона за обсъждане на бюджета с 3% дефицит. „Това означава, че България ще бъде изправена на крака, а промените остават за 2024 г.“, коментира депутатът от „Демократична България“ и потвърди, че това е силен сигнал към инвеститорите, че няма да се вдигат данъците. Той се надява да се вземат мерки срещу сивата икономика, но настоя те да не се превърнат в административна тежест за бизнеса. По думите му не е коректно да се твърди, че държавата не прави капиталови инвестиции, и съобщи, че за догодина са предвидени 13 млрд. лева, като идеята е да се привлекат повече частни инвеститори.

Десислава Танева от ГЕРБ обясни, че бюджетът в частта за земеделие ще разполага със 170 млн. лева по-малко и това „не предвещава нищо добро“. Тя риторично попита на какъв принцип и в какъв размер ще бъде разпределен бюджетът по различните мерки. „Ниските заплати на експертит в БАБХ и в Агенцията по горите не могат да останат в този размер. Ще направим предложение за увеличение с 20%“, поясни тя, като се надява между първо и второ четене на закона това да се одобри, за да могат те да изпълняват задълженията си.

Тома Биков от ГЕРБ обърна внимание на „маловажната“ тема за културата заради малките бюджети за този сектор. Депутатът съобщи, че 30 млн. лева, предназначени за културни проекти, са върнати. Той смята, че това се дължи на нисък административен капацитет във Фонд Култура през последните години. Освен това припомни, че не са увеличавани доходите на културните дейци, а за компенсиране на недостига само за тази година са необходими 80 млн. лева. Депутатът поиска още отсега парламентът да мисли какъв да е бюджетът за култура за 2024 г.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова се обърна към финансовия министър с думите, че се правят отстъпки от безплатни лекарства за деца до 14 години, по-високата еднократна помощ при раждане на деца, безплатните инвитро процедури. „Нито са леви мерки, нито десни цели, каквато беше идеята ви при идване на власт. Това е регрес спрямо това, което постигнахме миналата година“, заяви тя и напомни, че вече е правила бюджет с Асен Василев при правителството на Петков и тогава България е постигнала първо място по промишлено производство в ЕС.

Д-р Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ изрази притеснение, че БВП се понижава в частта за осигуряване на образование и наука и не може да генерира иновации и растеж. Той напомни, че трябва да се помисли за дофинансиране на здравеопазването, в доболничната помощ, за превенция при здравните грижи, и потвърди, че спешната помощ е в катастрофална ситуация.

Георги Ганев от „Демокртична България“ смята, че някои от критиките са неоснователни с твърденията за „фетишизиране на 3-те процента дефицит заради влизането в еврозоната“. „Този бюджет прави възможното да вкара българските финанси в рамка и 3-те процента дефицит идват от Закона за публичните финанси, като този процент не е променян от 2013 г. на касова основа, като може да се прекрачва само при крайни обстоятелства, в които ние не сме“, коментира макроикономистът. Той се надява бюджетът да слезе на 33% преразпределение от държавата.

Йордан Цонев от ДПС напомни, че през юли месец да се приема бюджет за същата година е необичайно и се е случвало 2-3 пъти за целия преход. Той посочи необичайната обстановка в страната заради политическата криза. „За две години дългът почти се удвои. Аз приемам като правилно определяне страната да избяга от влизане в дългова криза и дългова спирала, като правителството е предприело необходимите мерки“, подчерта Цонев.

ДПС дава своята подкрепа за бюджета, но ще настоява за промени между първо и второ четене, така че да се направи преглед на макрорамката и да се заложи на по-консервативна прогноза на ръста на БВП и средногодишната инфлация.

Асен Василев увери, че заложените приходи по ДДС ще бъдат изпълнени. Той каза още, че търсеният дивидент от Българския енергиен холдинг няма да навреди на дружеството и че е напълно възможно страната да получи втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Българският парламент трябва да приеме доклад на комисията за енергиен преход и промени в Закона за енергетиката, които Министерството на енергетика трябва да пусне за обществено обсъждане. Финансовият министър увери, че не трябва да се приема либерализация на пазара за потребителите, нито допълнителни ангажименти по отношение на ТЕЦ-вете.