Асен Василев получи подкрепа от две парламентарни комисии за бюджета си

Макрорамката в бюджета не е изменяна спрямо тази, предвидена от служебния кабинет. Увеличени са приходите и са махнати част от разходите. Това заяви финансовият министър Асен Василев по време на дебатите по проектобюджета на правителството за 2023 г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и иновации и Комисията по труда, социалната и демографската политика.

Той потвърди, че дебат за еврозоната ще има, но приемането на еврото е един от факторите за ръст на икономиката. По думите му членството на България в еврозоната ще премахне между 1,2 млрд. лева годишно трансакционни разходи за икономиката. „Това са загубени пари по превалутиране“, посочи министърът. Като добър пример за ползите от влизане в еврозоната Асен Василев даде Хърватия, където намаляха лихвите по кредитите и това даде възможност да се правят повече инвестиции.

Икономически растеж и капиталови разходи

Финансовият министър обясни, че за да се постигне ръст на БВП от 6-8 процента, трябва да се изпълнява капиталовата програма. „В деня, в който в Министерството на финансите получим искане за допълнителни капиталови разходи, ще знам, че нашата икономика и администрация може да започнат да инвестират в машини и инфраструктура. Силно се надявам да получим такова искане – проблемът за растежа на БВП не е, че няма пари за капиталови разходи, а че администрациите не могат да си изпълняват капиталовите си програми“, коментира пред депутатите Асен Василев.

Той съобщи, че фискалният резерв в момента е 12,5 млрд. лева, след като новото правителство го е заварило малко над 10 млрд. лева. Дългът, по думите му, остава 22% от БВП.

В отговор на депутатски въпрос Асен Василев каза, че на 3 февруари Българският енергиен холдинг (БЕХ) е отчел над 1,5 млрд. лева печалба за миналата година. През април БЕХ е коригирал печалбата на 640 млн. лева. „За това време БЕХ счетоводно е решил, че печалбата е по-малко. Това се дължи на начислени обезценки, основно от дъщерни дружества – най-вече от "Булгаргаз", който пък е решил, че не може да си получи парите от "Топлофикация – София"“, посочи министърът и допълни, че се правят проверки по линия на НАП и АДФИ. „Има уверения, че тази сума от 1,588 млрд. лева печалба на БЕХ може да бъде събрана. Почти половината от тези пари вече са внесени в бюджета“, уточни той.

Попитан за финансовата сигурност на държавната фирма Василев напомни, че миналата година за "Булгаргаз" имаше държавна гаранция, като за тази година също е предвидена.

„Проблемът с "Топлофикация - София" е структурен, но той не е тема на бюджетна, а по-скоро на енергийна комисия“, заяви финансовият министър.

В началото на заседанието Асен Василев подчерта, че законопроектът на държавния бюджет се гледа с доста голямо закъснение, като параметрите са на основата на законопроекта на служебното правителство. „В него е заложено увеличение на заплатите за администрации, чиито възнаграждения през 2022 г. не бяха увеличени, припомни министърът. – Макрорамката на бюджета също се основава на прогнозата на служебното правителство – с ръст на БВП от 1,8 процента и 184 млрд. лева брутен вътрешен продукт. Бюджетното сало ще е с дефицит 3% чрез значително увеличение на приходната част, най-вече въз основа на ДДС и на второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост“.

Василев обясни, че в разходната част намаляват парите за издръжка, отпадат и някои капиталови разходи. Той потвърди, че всички проекти, които са в процес на изпълнение, не се пипат, но тези, по които няма обществени поръчки, отпадат, защото е малко вероятно да бъдат изпълнени до края на годината.

„Ние сме заложили капиталова програма от над 8 млрд. лева и ако тя се изпълни, това ще е добре за икономиката на държавата. През последните 10-15 години се залагат средства за капиталови разходи, но има поне 20% неизпълнение на тази програма“, отчете Василев.

Той подчерта, че се запазват социалните политики и плащания. Пенсиите и парите за майчинство се вдигат. Има пари за образование и за учителската заплата, която ще е 125% от средната заплата за страната. Има пари за университетите и за БАН, за увеличение на стипендиите, за строеж на детски градини и за компенсации за родителите, чийто деца на са приети в детска градина. Осигурени са средства за спорт и за културни дейности.

За общините са осигурени 15% увеличение на разходите за персонал, както и за капиталовите им програми.

Реформите се отлагат

„Този бюджет трябва да отговаря на очакванията на бизнеса и на гражданите и да няма изненади. В него няма нови политики, те ще са в следващия бюджет. Най-добре е да не се създават трусове в икономиката и да не се пречи на основите цели за членство на страната в Шенген и еврозоната, както и да се повишат социалните разходи“, отбеляза министърът.

Василев подчерта, че както и през 2021 и 2022 г., е предвиден бюджетен дефицит от 3%. Той е категоричен, че е постижим и финансите на страната могат да останат устойчиви. „Това се отнася и за следващите две години. Ние можем да водим нормална социална политика и да не се лишаваме от инвестиции, без да трупаме дефицит и дълг. Държавният дълг ще е 22% от БВП, колкото приблизително беше досегашното му ниво през последните две години. В бюджета няма магия, ние ползваме пари от европейските фондове за капиталови разходи“, уточни министърът.

Василев се надява, че страната ни може да надхвърли прогнозния ръст на икономиката от 1,8%. „Миналата година ръстът на БВП беше 3,9% и бяхме първи по ръста на износа в ЕС, втори по ръст на индустриалното производство и първи по ръст на заплатите в ЕС. Заплатите изпревариха ръста на инфлацията с 2,5%“, добави той.

Дебатите по предложения бюджет

В последвалата дискусия представители на обществени организации, синдикати и бизнеса представиха позициите си какво трябва да се промени в Бюджет 2023 между първо и второ четене.

Омбудсманът Диана Ковачева настоя за промени, които засягат размера на социалната помощ за отглеждане на дете с увреждания. Тя изтъкна, че той не е актуализиран от 2016 г. „На 7920 лева възлиза сумата на данъчни облекчения, които получават хора с увреждания, която също не е актуализирана. Военноинвалидите са забравени, искането е помощта да е обвързана с линията на бедност“, изброи тя какви корекции да се направят в бюджета, като се аргументира с жалби, които е получила като омбудсман.

По думите ѝ средствата за образование в проектобюджета са намалени от 4,4 до 4,1% и това засяга децата със специални образователни потребности. „10 хиляди деца са извън учебната система, защото тя не отговаря на техните потребности“, добави Ковачева.

От Националното сдружение на общините в България настояват в бюджета да се запазят детайлите, но искат да се преразгледа възможността да остават повече средства в общините, които местните власти да използват за инвестиции. За пример от там посочиха данъчните преференции при ползването на електромобили, като поискаха в следващите години държавата да компенсира повече местните бюджети. Това се отнася и до санирането на сгради, които задължават общините да дофинансират процеса.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, констатира, че в бюджета има „напрегнати приходи, за разлика от друг път, когато са били подценени“. Предложенията на синдиката са свързани с доходите за компенсиране, за които трябва да се вземе предвид инфлацията.

От КНСБ настояват да се предвидят повече разходи за заплати при оптимизация на разходите със 167 млн. лева за системи, които не са получили увеличение. Димитров посочи, че това са БНР, Министерство на земеделието, Селскостопанската академия, здравеопазването, образованието, НОИ, архивите, Министерство на финансите и Националната агенция за приходите. „Със заложения милиард и половина повече разходи за заплати в обществения сектор ще се догони инфлацията, която е изяла 8,5% от доходите“, пресметна той и напомни, че там на се получени компенсации за разлика от частния сектор.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов се надява, че ще се изпълнят параметрите на заложения бюджет, но поиска да се избере вариантът за облагане на свръхпечалбите. Той настоява да се намерят пари, които пресметна като няколкостотин хиляди лева, за НСИ, Комисията по досиетата , КЗП средства, които според него не са толкова много, но са в състояние да подобрят издръжката на институциите.

Що се отнася до продажбата на оборудването за ядрените реактори, за които вече има нагласа, че ще се продадат, Асен Василев обяви, че ако това се случи, парите ще отидат в сметката на НЕК.  

Добрин Иванов, изпълнителен директор в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), заяви, че работодателската организация има мотив за подкрепа на проектобюджета заради заложения дефицит от 3% при преследване на целта за влизане в еврозоната при запазен данъчен модел. Той също се надява изземването на свръхпечалбите от енергийните дружества да се върне при хората.

Иванов обаче изрази резерви при обсъждане на социалните плащания и най-вече поиска да се помисли дали да се индексират учителските заплати със задна дата, като се имат предвид резултатите от изпитите на учениците. Иванов настоява между първо и второ четене да няма необосновани увеличения на разходите за нарушаване на бюджетното салдо.

Той изрази несъгласие с искането на финансовото министерство предприятията да декларират всеки месец касовите си наличности по закона за ДДС. Според него няма да има ефект за фиска, но се влошава бизнес средата. Това се отнася и до изплащането по банков път на дивидент от акции, чиято стойност понякога може да е под направените разходи по превода.

Станислав Попдончев, председател на БСК, заяви, че организацията подкрепя проектобюджета с 3% дефицит и запазване на данъчно-осигурителния модел, но не очакват и „много големи реформи за оставащите 5-6 месеца". По думите му това обаче е задължително да се случи в следващия бюджет с промяна в данъчни закони, засилване на фискалния контрол за превозите.

На опасенията на представители от фирми за засилване на административната тежест с въвеждане на информация за движението на стоки финансовият министър увери, че контролът ще е само върху трансакции за стоки, които напускат територията на страната, при които се констатират нарушения и това е с оглед оценка на риска. Той подчерта, че процесът ще е автоматизиран при обработката на големи масиви данни и е изключено ръчното им въвеждане. „Целта е да има повече фискален контрол, там където има риск. Министерството на финансите ще продължи да предлага мерки за автоматизация за контрол и оценка на риска, там където има опасност от корупция“, потвърди Василев.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев похвали Министерството на финансите, че се е справило в такъв кратък срок с промените в проекта за бюджет „след две години експерименти с фиска при плаващите мнозинства“. Той напомни, че този бюджет е за няколко месеца, но се надява че след дискусии ще има възможност да се постигне по-добра събираемост на приходите.

Той обаче смята, че в закона не са предвидени буфери освен капиталовите разходи, няма политика и реформи.

„От ДПС ще се въздържим да подкрепим бюджета“, заяви той и поиска да се коментират между първо и второ четене отделни финансови параметри.

Депутатите от бюджетната и социалната комисия подкрепиха с гласовете си бюджета на първо четене, но един глас не достигна това да направи и икономическата комисия.

Държавно обществено осигуряване и НЗОК

Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика приеха на първо четене Консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 година, предава БТА.

Приходите и трансферите в бюджета на ДОО в проекта са общо 21 801 446 500 лева.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова посочи, че с проекта за Държавното обществено осигуряване за 2023 г. се гарантира изплащането на пенсиите, ще има средства и за родителите с малки деца.

От КНСБ посочиха, че за осигуряване на достойни пенсии е нужно да се запази тристълбовата пенсионна система. От синдиката предложиха обезщетението за гледане на дете да не е обвързано с минималната работна заплата, както и да се вдигне минималното обезщетение за безработица. Подобно предложение направи националният омбудсман Диана Ковачева. Нужно е да се направи адекватно осъвременяване на пенсиите, които не са свързани с трудов стаж и възраст, добави Ковачева.

По време на дискусията против проектобюджета се обявиха от "БСП за България", а народни представители от "Продължаваме промяната - Демократична България" и "ГЕРБ -СДС" заявиха, че го подкрепят.

Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене законопроекта за бюджета на НЗОК за 2023 г. 

12 депутати гласуваха "за", един "против", седем се въздържаха.

В проектобюджета на НЗОК са предвидени 7 027 213,6 хил. лв. приходи и трансфери. Общо разходите за 2023 г. са в размер на 7 027 213,6 хил. лв., което е с 910 908,7 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.