Депутатите приеха второто удължаване на действието на бюджета за 2022 г. Първото удължаване на най-важния финансов закон на държавата действаше до 10 юни, а второто беше необходимо, за да може бюджетните ведомства да функционират нормално. Срокът на действие на второто удължаване е до 31 юли – дотогава финансовият министър Асен Василев обеща да бъде внесен и приет нормален бюджет за тази година. Днес той не присъства на разискванията, тъй като пътува за Брюксел за срещата ЕКОФИН и е представен от заместника си Георги Клисурски. Министерството на финансите работи върху проектозакона и се очаква го представи следващата седмица.
Дебатите
Основна тема в дебатите при обсъждането на удължителния закон беше помощта за учениците във втори, трети и четвърти клас, които те трябва да получат в началото на следващата учебна година. Споровете бяха дали 300 лева да се получат „на калпак“, или само за деца с родители с ниски доходи.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната - Демократична България“ защити тезата, че помощта трябва да е само за нуждаещи се семейства. „Семействата с високи доходи не трябва да получават такава помощ, а само бедните семейства, на които една сума от 300 лв. би помогнала. Не можем да правим социална политика за цял народ, това не работи“, заяви той. Депутатът напомни, че когато се дават 300 лева на хора с високи доходи, това не създава неравенство. По думите му обаче има опасност тези 300 лева да отидат към недобросъвестни родители, които да не ги използват за децата си. Димитров настоя през Министерството на финансите основните парламентарни групи да поискат от НАП справка кои са хората в нужда в България, за да им се помогне конкретно.
Георги Гьоков от БСП се съгласи с Димитров, че социалното подпомагане не може да е за всички и съобщи предложението на парламентарната си група помощта за учениците от 2, 3 и 4 клас да не е по-малка и да не е по-голяма от тази, която се дава за учениците от 1 и 8 клас.
Кристиан Вигенин от БСП заяви, че всички деца са равни и настоя родителите на всяко дете, независимо какви доходи получават, да имат възможност да получат и еднократната финансова помощ от 300 лв. за учениците от 2, 3 и 4 клас.
Андрей Гюров от ПП-ДБ коментира, че целта, която искат да постигнат, е родителите с по-малки възможности да могат да си позволяват това, което имат родители с по-висок доход. "Това може да стане само с целенасочена политика, която позволява така да се оптимизират разходите в бюджета, че средствата да стигнат до хората, които най-много се нуждаят, до децата, които най-много се нуждаят от тези средства, за да могат и те да се чувства равнопоставени на другите деца в класовете и училищата", посочи той.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ, който е един от вносителите на предложението да се дава еднократна помощ от 300 лева на дете, поясни, че с удължаването на удължителния бюджет до 31 юли реално става дума за 150 лева. Той също се съгласи, че трябва да се въведат критерии за получаване на тези средства. Според него това не е социална помощ, а семейна подкрепа и напомни, че в момента има подадени молби от деца, но Агенцията за социално подпомагане не може да ги изплати.
В крайна сметка се реши, че еднократна помощ и за ученици, записани във втори, трети и четвърти клас по чл. 10 а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023/2024 г., ще има, но тя, както и размерът ѝ, ще бъдат разписани в Закона за държавния бюджет за 2023 г., а не както сега се предлагаше, да е в удължителния закон. Така най-вероятно от есента децата от втори до четвърти клас ще получават по 300 лв. еднократна помощ.
Парите за общините
Ирена Димова от ГЕРБ обърна внимание на колегите си, че заради липсата на бюджет за тази година е затруднена работата на общините. По думите ѝ те имат проблеми с финансирането и въпреки че имат остатъци по делегираните дейности, общините нямат право да използват местните си приходи. Тя посочи, че при ангажименти за проекти с незабавна реализация решенията те да бъдат изплатени от тези остатъци се вземат от местния общински съвет, но при евентуални проверки от Сметната палата и АДФИ може да се окаже, че разпореждането със средствата не е законно.
„Не става въпрос за допълнително финансиране, а да се използват местни приходи и за заплати за администрацията в общински предприятия“, настоя още Димова и даде за пример, че увеличение на заплати в общински предприятия с обредни дейности и гробищни паркове е възможно само при увеличение на минималната работна заплата.
Петър Чобанов от ДПС, който е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, предупреди, че от две години и половина общините са на фотосинтеза, и от ДПС са направили предложения, които могат да помогнат на местната власт да работи.
„До края на юли ще имаме бюджет, но трябва да създадем модел на удължителен закон, с норми, които да позволят на местната власт да си върши работите, защото сега общините нямат бюджети“, обясни той и уточни, че предложението как да се дофинансират проекти, засегнати от инфлацията трябва да се посочи в новия закон.
Заложено е минималният размер на основната заплата за най-ниската държавна длъжност да е 780 лв.
Парите от фискалния резерв
Венко Сабрутев подкрепи Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС да се определи неснижаем мимимум за парите на Сребърния фонд, а използването на средства от фискалния резерв да „имат целеви характер“.
Румен Гечев от БСП напомни, че не трябва да се посагя към европейските средства, като смята, че фискалният резерв трябва да расте и използване на европейски средства не по предназначение е недопустимо.
Депутатите подкрепиха предложението на Министерството на финансите да се ползват за оперативни нужди парите от фискалния резерв без частта, формираща Сребърния фонд, чийто размер е около 3,9 млрд. лева. За текущи нужди ще могат да се ползват парите, предвидени за финансиране на европейски проекти. Причината е, че пенсиите се плащат от началото на месеца, докато постъпленията от ДДС, който е основен приходоизточник за бюджета, идват в средата на месеца. Похарчените от фискалния резерв суми се възстановяват от данъчните приходи в рамките на календарния месец.