Шолц планира икономии за 20 млрд. евро и рискува да разгневи "Зелените"

Германският канцлер Олаф Шолц и финансовият министър Кристиан Линднер обмислят план за намаляване на бюджета с близо 20 млрд. евро чрез икономии във всички структури освен отбраната – ход, който рискува да разгневи коалиционните партньори „Зелените“, съобщава Bloomberg.

Шолц и Линднер са договорили намаляване на разходите с 2 до 3% за почти всички министерства, казват запознати с плана източници, говорили под условие на анонимност. Това е достатъчно да се постигне около половината от изискваните икономии, но все още трябва да се реши как да се намерят останалите пари.

Линднер, който е лидер на пробизнес настроените „Свободни демократи“, призовава за икономии в политически чувствителни сфери като социални разходи, твърдейки, че това е единственият начин да се постигне стабилен бюджет, казват източниците. „Социалдемократите“ на Шолц искат да избегнат подобна стъпка и, най-вече, да не включват в нея помощите за деца, застрашени от бедност.

Говорител на финансовото министерство е отказал коментар по плана и заявява, че обсъжданията на бюджета продължават.

Каквото и да решат, вероятно то ще предизвика проблеми със „Зелените“. Икономическият министър Роберт Хабек, който е един от двамата министри от партията в кабинета, призовава за по-високи данъци, за да се покрие разликата, особено за тези с по-високи доходи.

Помолен за коментар по планираните икономии, за да се затвори бюджетната дупка от 20 млрд. евро, Хабек каза пред репортери в Берлин във вторник, че може да „потвърди, че това ни бе подхвърлено, това е, за което се говори“.

Той добави, че тази стойност е приблизителна и че действителната дупка в бюджета вероятно е някъде между 18-22 млрд. евро.

„Разбира се, можете да направите съкращения навсякъде, но също така има големи нужди (от инвестиции) навсякъде, особено в областите на декарбонизацията и цифровизацията“, добави Хабек.

Свен-Кристиан Киндлер, главен бюджетен депутат от „Зелените“, каза, че има алтернативи на „едностранната политика на строги икономии“, която би застрашила икономическото възстановяване, както и социалното и демократичното сближаване. „Очакваме министърът на финансите да представи проект, който може да бъде съгласуван в кабинета“, добави Киндлер.

Всякакви намеци за увеличаване на данъците обаче едва ли ще спечелят подкрепата на Линднер, а Хабек загуби влияние през последните седмици след тежкия закон за намаляване на въглеродните емисии от отоплението на жилищата. Анкета на Insa Institute, публикувана във вторник от Bild, показва, че 50% от гласоподавателите искат Хабек да се оттегли, а само 28% подкрепят той да остане на поста си.

Трите партии имат срок до първата седмица на юли да публикуват своите предложения, за да дадат на парламента достатъчно време да проучи подробностите, преди да одобри окончателното законодателство през есента.

Един потенциален компромис би бил намаляване на разходите, които противоречат на целите на правителството за климата, като например субсидии за определени видове дизелово гориво, казва един от източниците. Това е идея, която „Зелените“ представят от дълго време, но „Свободните демократи“ на Линднер блокират това предложение засега.

Намаляването на субсидиите за изкопаеми горива може да спести няколко милиарда евро, но все още не е достатъчно, за да не допусне коалицията да вземе трудни решения.

Линднер и Шолц са съгласни, че отбраната е област, която ще бъде освободена от икономиите, тъй като Германия е обещала да увеличи военните разходи и да продължи да подкрепя борбата на Украйна срещу руската инвазия, посочват източниците.

Социалдемократическият министър на отбраната Борис Писториус призова за увеличение с 10 млрд. евро на бюджета за отбрана от 50 млрд. евро, но може да се наложи да се задоволи с около 2 до 3 млрд. евро през 2024 г., посочват правителствени служители.

За да постигне целта на НАТО да заделя 2% от БВП за отбрана, Германия ще се нуждае от допълнителни 20 млрд. евро, след като специалният фонд от 100 млрд. евро бъде изразходван. Шолц създаде тази програма малко след като Русия започна атаката си срещу Украйна.

Германия е изправена пред по-строги бюджетни перспективи за следващата година отчасти защото много по-голям дял от разходите ще бъдат заделени за лихвени плащания. Правителството ще похарчи повече от 40 млрд. евро за обслужване на дълга си през следващата година спрямо 4 млрд. евро през 2021 г.

И трите партии в коалицията обаче са съгласни, че през 2024 г. федералното правителство трябва да възстанови конституционния лимит на заемите, който беше спрян за три години, за да увеличи публичните разходи по време на пандемията и след това да се справи с енергийния недостиг, предизвикан от руската инвазия.

Механизмът, известен като дългова спирачка, ограничава дефицита на федералното правителство до 0,35% от брутния вътрешен продукт, освен в извънредни ситуации.

„Държавите в Европа – това се отнася и за нашата страна – не могат просто да продължат с всички допълнителни пари, които сме мобилизирали за борба с две последователни кризи“, каза Шолц на конференция в Берлин в понеделник. „Така че ще продължим оттук нататък по начина, който е възможен въз основа на това правило – а именно без огромен нов дълг“.